Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ПЕТЪР РАКОВ - ЗАТОЧЕНИК НА О. РОДОС И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ

Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ПЕТЪР РАКОВ - ЗАТОЧЕНИК НА О. РОДОС И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ПЕТЪР РАКОВ - ЗАТОЧЕНИК НА О. РОДОС И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ
19.04.21 13:25

ПЕТЪР РАКОВ - ЗАТОЧЕНИК НА О. РОДОС И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

До живота на Петър Раков са се докосвали в различни публикации краеведите Иван Попов, Петър Велков, Иван Карнабатлов, Димитър Калинов, Анастас Пунев, Христо Грънчаров, Стефан Попчев.

Не може да отминем спомените на неговите съвременници - Елин Пелин, Трайко Кунев, Димитър Бояджиев, Пею Яворов, чиито оценки са най-автентични и силни.

 Петър Раков е роден в семейството на Христодор Раков – устабашия на Кожарския еснаф в Пещера, дарил 100 златни лева за строежа на новия читалищен дом в Пещера през 1902 г. Неговият дядо Атанас е страстен радетел за българско училище и църква в Пещера. Здравите сокове на патриотизма и истинското родолюбие той пие не само от българщината в семейството, но и от българското училище, в което учи – началното и основното в Пещера, средното в София. Първоначално, за една година учителства в Пещера. Повишените му интереси към историческите и философски знания го отвеждат в престижните университети в Германия и Русия. Там натрупва много знания. Усвоява перфектно няколко езика и изпитва идейното влияние на философите със световна известност Георг Хегел и Людвиг Фоербах. Но висшето си образование със специалности история и литература завършва в СУ в Историко-филологическия факултет. Летните месеци прекарва в Пещера, сред будните младежи. А на 20 юли 1893 г. го откриваме в местността "Божи чучур" край Пещера на учредителното събрание на читалище „Развитие“. Избран е за член на УС като отговорник на библиотеката и член на комисията по подготовката на проектоустава. След дипломирането си работи като учител по история в гимназиите в Пловдив и София и в края на живота си, от 1904 до 1906 г., в Солунската „Св. Кл. Охридски“.

 Софийският период е най-зрелият етап в живота му. Тук той попада в средата на група от млади интелектуалци – студенти, писатели, поети, общественици. Това са най-талантливите творци като Ел. Пелин, П. Яворов, Д. Бояджиев, Тр. Кунев, П. Денев, А. Протич, Ал. Божков, а покъсно и Д. Дебелянов. В този кръг владеят духът и идеите на дейците на Македонското освободително движение. Раков заживява с тях. За няколко месеца в София той работи като началник на протокола във Външно министерство и началник Бюро по печата. Този чиновнически живот – тъп, безличен, безидеен, не му харесва и си подава оставката.

Как протича животът му в Солунската гимназия?

През есента на 1902 г., под влияние на Яворов и Герджиков, Раков заживява определено с идеята за освобождението на Македония. Назначен е за учител в Солунската гимназия. Елин Пелин за този период от живота му е отбелязал: „Него го вълнуваше една радост, че отива в една страна, където кипи трескаво ту явна, ту скрита, ту глуха борба за свободата, че там расте едно гигантско дело, което зове и увлича. Той беше вече човек, посветен на делото.“ Учениците в Солунската гимназия живеят с идеите на Гоце, Даме и Яне Сандански. Организиран е революционен комитет с ръководител Петър Раков. В борбата е целият учителски колектив начело с директора на гимназията. Но поради предателство организаторите са хвърлени в затвора „Еди коле“. Тук престояват десет месеца, до насрочване на делото срещу тях. От съдебния процес се интересува европейската общественост. Видни журналисти от Франция, Германия, Англия, САЩ посещават главния обвиняем в делото - Петър Раков, и публикуват прочувствени статии в различни престижни вестници. Протестират срещу следствените инквизиции. Петър Раков се държи доблестно и гордо. Произнася в съда смела реч, в която обосновава спокойно мотивите за участието си в борбата. Как завършва живота си Петър Раков? От „Еди коле“ той е прехвърлен за три месеца в най-лошия затвор, в гр. Смирна. Оттук в малка дървена лодка, в бурно море го откарват на остров Родос, осъден на 101 години заточение. Раков пише много писма до родителите и приятелите си, в които описва своя възторг, че е без вериги. Но здравето му е силно разклатено от изтезанията, преумората и пробитите му от туберкулозата гърди. Повредено е и сърцето му. Почива на 21 юни 1907 г., преди 106 години, внезапно, от инфаркт. Елин Пелин е написал: „Има на света хора, които човек обиква от първото запознанство и към които сърцето никога не се лъже в чувствата. От тия хора, които приличат на нежни цветя, с нежни краски, с дъх приятен, но вечно траен, с нежни сърца беше и Петър Раков... Този човек с чисто сърце, с детска наивност, дух, свободен от оковите, отдаден изцяло на борбата, в разцвета на своя живот, едва 30-годишен, почива далеч от близките и другарите в условията на вечно заточение.“ И в завършека на спомените си Елин Пелин пише: „Далече, на поетичния остров Родос, в някой тих кът и необитаем, в гроб, непосетен от никого, неизвестен никому, спи вечен сън бедният Раков!“

 

Стефан ПОПЧЕВ историк-краевед 

 

Снимката се публикува за пръв път. На нея Петър Раков е с приятеля си поета Димитър Бояджиев.