Честит Ден на влюбените от нашата редакция!

Честит Ден на влюбените от нашата редакция! c
14.02.21 10:34

   Драги читатели на e-peshtera, искаме да Ви поздравим с настъпилия Ден на влюбените. Избрали сме за Вас есето "Любовта изисква жертви" на пещерската авторка Николина Барбутева. Надяваме се с това нейно произведение да се почувствате по-близо до любовта в различните й аспекти и измерения.


Любовта изисква жертви

   Любовта е най-прекрасното чувство на света! Кой ли не я е изпитвал, от колко ли поети не е възхвалявана, колко ли песни не са изпети за нея и сякаш все има недоизказани неща за любовта. Най-прекрасното чувство, но и най-отровната стрела, която може да се забие в нашите гърди. Тогава сякаш красотата й се губи от очертанията и се дава път на жестокостта, която може да донесе тя, защото да, любовта може и да е жестока, както нищо друго. Може да те разбие на парчета и разпилее. Да отреже крилете ти и никога да не можеш да летиш пак със стария порив. Душата ти може да остане завинаги осакатена от нея и само най-силните характери биха се опитали да се възстановят след трудните битки на любовната арена.

    Всеки се влюбва и обича. Никога не можем да си обясним как и защо се е случило, то просто се случва. Виждаме някого пред себе си и сърцето е нещото, което избира към кой да вложим чувства. Умът няма отговорите и думата. Ако зависеше от него, никога не бихме се влюбили. И така, сърцето ни се насочва към някого, върви слепешката подире му, таи в себе си надежда. Може би върви към пропаст, може би към вечното щастие, никой никога не знае още в началото какъв ще е резултатът накрая. Сърцето просто иска да бъде щастливо. Нима това не е желанието на всеки? Да, но и пълното щастие е трудно постижима цел и все пак важен е стремежът към него.

      Любовта изисква жертви. Понякога тя ни поставя в ситуации, в които сякаш нямаме какво да дадем или направим за нея, а всъщност даваме и правим всичко. Какво сме готови да пожертваме, за да сме щастливи с някого или да направим друг човек щастлив? Сигурно най-безумното, ако е необходимо! Възможно е да се обърнем един ден назад и да си кажем ''Не си струваше, не трябваше'', но в моменти на силен порив действаме първично. Любовта нерядко е и първично чувство. Подчиняваме я на инстинкти, рефлекси. 

       Любовта променя, събира, разделя, подчинява и освобождава. Думите са безсилни, за да опишат трансформациите, които извършва тя в нас. От слаб ще те превърне в силен, от беден в богат, от самоуверен в срамежлив. Онова, което си мислил до вчера за правилно, днес може да ти се стори най-грешното. Любовта проверява всеки и всичко, изпитва ни, за да видим и познаем пределите си. Дава живот и безсмъртие, но може и да те погуби за миг.

     Какво съм жертвала лично аз в любовта? Променях частици от себе си, пренебрегвала съм се, огорчавала съм се, отказвала съм се от своето лично щастие, за да видя човека, когото обичам щастлив. Скривала съм болка и разочарование зад красиви, но фалшиви усмивки. Лъгала съм се, че този някой е за мен и съм вярвала на хора, които очевидно ме предават. Да, понякога се жертваме прекалено жестоко, но винаги мисля, че си заслужава, защото сърцето знае най-добре какво искаме и от какво се нуждаем. Ако в миговете, когато сме се отричали от себе си, сърцето ни е било щастливо, значи си е струвало. Сигурно, ако трябваше да се върна пак назад в онези споменати моменти, пак бих сторила същото с ясното съзнание какво правя и без угризения или съжаления към себе си и дори бих била щастлива.