Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ДОЦЕНТ ДИМИТЪР ПУНЕВ- ПЕЩЕРЕЦЪТ, КОЙТО ПОСВЕТИ ЖИВОТА СИ НА ТЕАТЪРА

Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ДОЦЕНТ ДИМИТЪР ПУНЕВ- ПЕЩЕРЕЦЪТ, КОЙТО ПОСВЕТИ ЖИВОТА СИ НА ТЕАТЪРА c
23.04.21 10:23

 В националния културен фонд на България достойно се вписва талантливият актьор и режисьор доц. Димитър Пунев.

Доц. Димитър Благоев Пунев е роден на 24 юли 1924 г. в семейството на Благоя Пунев и Невена Янкова, клон от големия баташки род на Благоя Христосков, който е имал шестима синове. За това голямо патриархално семейство американският журналист Макгахан пише:

„… Това семейство се състои от 39 души, но след кланетата в Батак остават 9.”

След завършване на пещерската смесена гимназия „Св. Климент Охридски”, Димитър постъпва в казармата, но заболява и през 1944 г. е освободен да се лекува. През този период, докато укрепва здравето си, започва работа в читалище „Развитие” в Пещера, което му става втори дом. Посвещава се на активна културна и обществена дейност. Първата му постановка в самодейния театрален колектив на читалищна сцена е „Томонари”, за да се заредят една след друга десетки пиеси, гледани от пещерци в препълнен читалищен салон.

 През 1948 г. е студент в Държавната театрална академия, по-късно ВИТИЗ ”Кръстьо Сарафов”, която завършва през 1951 г. Специализира режисура в Московския художествен театър, а през 1956 - 1957 г. и театрална режисура в Централната френска телевизия в Париж. С група актьори отива в Пловдивския драматичен театър, на който посвещава 13 години като режисьор и директор. Тези години са истински празници за културния живот на Пловдив. Участва в създаването на Смолянския държавен театър. 12 месеца отделя отново за специализация в Москва и 7 месеца за сърдечна операция в Бърно – Чехословакия. За кратко време работи в драматичните театри в Русе, Кърджали и Перник като режисьор.

 От 1968 г. е преподавател и доцент по театрална и телевизионна режисура във ВИТИЗ ”Кр. Сарафов”. Доц. Пунев посвещава близо половин век от живота си на театъра. Той принадлежи към една забележителна реалистична школа артисти в театъра. Откроява се като творец, в който великолепно се съчетават актьорската и режисьорската дарба, широтата на интересите и театралната ерудиция. Той носи призванието на борец, на истински рицар в театъра. Неведнъж се опълчва срещу фалша, суетата, дребнавостта, посредствеността в театъра. Димитър Пунев изигра на сцената десетки и стотици роли, защото бе по природа актьор и режисьор. Характерно за неговите постановки е дълбокото вникване в творбата и яркото извайване на характерите. Може би тук трябва да се търсят неговите заслуги за обогатяване на режисьорския стил и създаването на висока сценична култура, на българската реч, която е образна, звучна, ярка и театрално въздействаща. Значителен е неговият дял в педагогическото израстване на актьора като творец със свой метод на работа. Пътят на доц. Пунев в театралното изкуство нито е лек, нито отъпкан.

 Той оставя в историята на българския театър дълбоки следи със своите постановки: „Мирандолина”, „Без зестра”, „Без вина виновни”, „Картоиграч”, „Плодовете на просвещението”, „Каруцата и камъка” и още много други.

 От 1972 до 1990 г. е сътрудник в ЦК на БКП на отдел „Култура”.

 За своите творчески успехи е награждаван с „Лауреатско название”, със званието „Заслужил артист” и с орден „Св. Кирил и Методий” – първа степен. Има семейство с две деца, а съпругата му също е актриса. Напрегнатата му работа влошава разклатеното му здраве и на 8 септември 1991 г. почива в правителствената болница от сърдечна недостатъчност. Кремиран е и погребан на Централните софийски гробища.

 

СТЕФАН ПОПЧЕВ

Историк-краевед

П.П. Снимката се публикува за пръв път в интернет пространството.