В рубрика "Пещерци" представяме проф. Веселин Стайков

В рубрика "Пещерци" представяме проф. Веселин Стайков В рубрика "Пещерци" представяме проф. Веселин Стайков
30.07.21 15:39

Проф. ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ СТАЙКОВ Пещерец. Роден на 31.07.1906г. в Пещера в семейството на Георги Стайков и Мария Цикалова-сестрата на д-р Петър Хр.Цикалов. В детските си години е изключително повлиян от гравюрите на Гюстав Доре и от общуването си с художника Витко Бабаков.Завършва основното си образование в родния си град и учи в гимназия в Пловдив, където негов учител е големият художник Христо Станчев. Записва Художествената академия,където следва живопис при проф. Борис Митов, проф. Никола Маринов и проф. Цено Тодоров. Решителното посвещаване на графиката обаче е резултат от срещата на Веселин Стайков с проф. Васил Захариев, при когото младият художник изучава факултативно техниките на черно-бялото изкуство. Успехът не закъснява и през 1936 г. Стайков е отличен със златен медал на Втората международна изложба на гравюра на дърво във Варшава. През 1937 г. творбата му "Гръстене" получава Гран при на Парижкото изложение. Тези постижения са последвани от самостоятелни изложби на Веселин Стайков в Мюнхен (1938 г.), Прага (1956), Берлин (1961), София и в родния му град Пещера (1957). Участва в изложби у нас и в Париж, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Пекин, Виена, Москва, Венеция, Ню Делхи, Мексико и др. От 1946 г. Веселин Стайков е доцент, а по-късно и професор в Художествената академия в София, където подготвя цяло поколение графици. Друг принос на Стайков за развитието на българското изкуство е въвеждането на техниката на литографията - той е първият български график, който създава гравюри на метал и линогравюри - създаване на образ чрез гравиране на линолеум, който се отпечатва върху лист хартия. "Неговите гравюри очертават ясно неговия ръст и значимост и го поставят в първите редици на нашите художници", пише Цанко Лавренов в "Монография на Веселин Стайков" Нашият съгражданин е един от най-интересните и значими български художници, творили в средата на миналия век. Неговият неподражаем стил получава висока оценка и международно признание още през 30-те г. на ХХ век. Известен като майстор на гравюрата на дърво в световен мащаб, представя колекция от на дърво и литографии, които разкриват всички тематични аспекти в творчеството на големия български художник. Достигащи до живописна изразност, сред картините се отличават емблематичните за Стайков пейзажи "Народният театър, София", "Мелник", "Банско", "Търново", "Созопол". Характерните за художника композиции, в които централно място е отредено на "обикновения човек", тук са представени от творби като "Рибари кърпят мрежи", "Гръстене", "Съвещание на горски работници (Дървосекачи)". Изключително експресивни са гравюрите, посветени на любима негова тема - "Гора". В експозицията присъстват още пейзажи от Китай и от Чехословакия, както и творби с фолклорен ("Крали Марко") и исторически сюжет("Оборище 1876 г."). Най-известната творба за родният му град е „Кавака”. Умира на 10 юли 1970г. във Виена от сърдечно заболяване. Пещерци отдават почит към неговото дело като кръщават с името му художествената галерия в града.