Последният пътепис на Алеко Константинов е от Пещера

Последният пътепис на Алеко Константинов е от Пещера c
5.05.26 г., 15:22

На 11 май Алеко Константинов е гост на тържествата в Пещера по повод празника на Св.св. Кирил и Методия. Открива с приятеля си Такев първото класно училище на името на Петко Р. Славейков.

По пътя обратно за София е убит наместо Такев.

 

Преди да издъхне е обещал на пещерци пътепис "До Пещера и назадъ..."

 

Дни след смъртта му вестник Знаме публикува пътеписа. Бяло поле на първа страница. Текстът, предхождащ постсмъртния пътепис от редактора е следният:

 

"София, 18 май 1897 г.
Ние не помним друг случай, при който смъртта на един скромен и деен, но безспорно полезен за обществото българин да е предизвикала такова силно обществено вълнение, както трагичната смърт на Алеко Константинов.
Трагизмът на тази смърт не е само в това, че загина един даровит човек, който беше един от най-добрите представители на нашето общество, един от най-будните и честни български граждани. Още по-тежко е това, че той стана жертва на едно безумно, безнравствено и жестоко деяние – жертва на нравственото разложение, което е обхванало част от нашето общество.
Ти си отиде, всичко хубаво си отиде с теб — свободният дух, който ни вдъхновяваше, честността, която ни беше пример, и смелостта, с която се бореше срещу неправдата.
Смъртта на Константинов разтърси сърцата на столичното население, а чрез телеграфа – и на цяла България. Навсякъде хората изразяват своята скръб и възмущение. Човек чувства, че не е загубен напразно един такъв живот, защото той оставя след себе си светъл пример.
Но колко тежко е да се мисли, че в нашето общество има хора, които са способни на такива престъпления! Че сред нас съществуват такива тъмни сили, които посягат на най-добрите ни хора!
И ние скърбим не само за загубата на един талантлив писател, но и за загубата на един честен човек, на един истински гражданин, който с делото си служеше на България.
В лицето на Алеко Константинов ние загубихме не само писател, но и обществен деец, който умееше да обича народа си и да работи за него."

 

Аз, Мария Джуркова намерих този архив в НБ Иван Вазов в Пловдив.

 

Моля, насладете му се!