Анархистът от Пещера

Снимка: Мария Джуркова

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

Знаете ли, че… Сотир Василев Андонов по прякор Тирката е един от най-известните пещерски анархисти. Роден е в семейството на учител от Пещера през 1897г. При неясни обстоятелства убива млад овчар от родния си град. Изправен пред смъртна присъда, Тирката избира пътя на нелегалността и създава своя банда, която имала между 5 и 8 члена и над 200 в Пещерска и Пазарджишка околия. Името му всявало страх във всички, но въпреки зловещия си имидж, той се славел като човек, който не напада жени и деца. Един от най- известните обири, които е доказано извършен от него е този на пощата по пътя Татар Пазарджик-Пещера в района на с.Радилово, когато плячката е в размер на 450 000лв. Изключително висока сума за времето си. Най-известния сподвижник на Тирката е Борис Йорданов-Главока, който по ирония на съдбата става и негов убиец.

Тирката е описван от своите съвременници като безпощаден главорез за богаташите, но и като благороден човек, който дарявал на сиромасите. В своя пътепис за Пещера, написан през 1937г. „По нещо за всички стихии на Родопа“, Боян Болгар го описва със следните думи: „Тирката е бил наистина разбойник, но явно, че не е бил разбойник за пари. Той е вършел всичко от някакво своеобразно чувство за спорт и волност, както през средните векове, тласкани от същото чувство за спорт и волност, блуждаещи рицари обикаляха градове и паланки, за да отмъщават на неправдите. Ако беше намерил някоя подходяща обществена кауза, към която да се привърже Тирката можеше да стане един Хайдут Велко, един Стефан Караджа.“

Тирката е анархист, живеещ на ръба на закона. Известно е, че се отъждествява като героя Жан Валжан на Виктор Юго от романа „Клетниците“. Счита се, че той е основател на чета, която е вероятно първата анархическа чета след Първата световна война., появила се малко преди тези на четиримата братя Гогови от Кюстендил и на Иван Кибритов, по прякор Кибрита от Пазарджик.

Вестникът е от фонда на НБ"Св. св. Кирил и Методий"

През есента на 1921г. бандата причаква на пътя кираджия от Пещера, за който е известно, че е в спор с брата на Тирката – Андон Андонов , също криминално проявен и впоследствие взел участие при окървавянето на изборите в Пещерско през 1931г. След като кираджията Иван Стаменов вижда, че животът му е в опасност се спуска върху Тирката, а Главока взривява бомба, но вместо да убие Стаменов само го ранява. За сметка на това Тирката е убит от взрива и умира, свит на кълбо в храстите едва на 24 години.. Дни наред трупът му стои там почти разложен, а хората от Пещера и Радилово масово отиват на лобното място, за да се убедят, че този страховит разбойник наистина е мъртъв. По това време било нормално разбойниците, които били залавяни и убивани служели за назидание като стражарите обикаляли с набучените им глави на кол.

Снимката е правена е в Пещера на 17.06.1922г. Източник-ЦДА

Главока е заловен заедно с останалите членове на бандата, започва дело, по което са разпитани стотици свидетели. За това мегадело, продължило цели две години (1921-1922) пловдивският вестник „Юг“ пише, че бандата заедно с отец Варсанов от Куртово Конаре по прякор Поп Андрей е планирала отвличане на царя и премиера Стамболийски и принуждаването им да обявят обща амнистия. Същият този план по отношение на величеството в последствие е изпълнен на 14 април 1925г. от анархиста Васил Икономов.

По-нататък в проведеното дело става ясно, че е плащано на тайни агенти още от времето, когато министър на вътрешните работи е бил пещерецът Михаил Такев и те успешно са внедрени в тази разбойническа група. След смъртта на Сотир Андонов групата се разпада, участниците в нея се разпръсват, а Борис Йорданов-Главока е заловен и убит при опит да избяга от затвора.

Автор: Мария Джуркова

Източник: pa1-media.bg