Българско село носи името на генерал от Пещера

Село Зафирово, снимка: сайт "Мирела"

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че…Село в България носи името на генерал от Пещера. Село Зафирово се намира в Силистренска област, на 35 км от Силистра и на 23 км от Тутракан.

Тук, на 6 септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, на североизток от селото, се разиграва едно от най-тежките сражения между българи и румънци, известно като Сарсанларски бой. Трета пехотна бригада от Първа пехотна софийска дивизия, командвана от полковник Атила Зафиров, спира настъплението и разбива румънската Девета дивизия. При атаката на придвижващите се от Силистра към порт Тутраканската крепост румънски части, по заповед на полковник Атила Зафиров, българските войски пресичат пътя на вражеските войски и ги обстрелват.

Атила Спасов Зафиров е роден на 16.08.1858г. Баща му, Спас Зафиров, който произхожда от видния възрожденски учителски род Зафирови от Пещера, е борец за църковна и национална независимост. Той е учител на Ботев.

ген.Атила Зафиров, снимка: Интернет

Зафиров завършва Пловдивското класно училище през 1877 година. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война. Завършва Военното училище в София през 1880г. и е произведен в чин поручик. Следва в стрелковата школа в Русия. По време на Съединението е изпратен в руската армия за усъвършенстване на подготовката си, но след обявяване на мобилизацията се завръща. Взима участие в Сръбско-Българската война, за проявеното мъжество и умелото си командване е награден с Орден „За храброст“ IV степен.

Снимка: ЦДА

През 1886 г. е произведен в чин капитан. Участва в преврата на 9.08.1886г, а след контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1895 г. е произведен в чин щаб капитан, през 1898г.- в капитан, а през 1898г. в майор. Също през 1898г. се завръща в България и служи в 22-ри пехотен Тракийски и 9-ти пехотен Пловдивски полк. През 1904г. получава званието подполковник, а през 1910г.- полковник.

Ген. Атила Зафиров, снимка: из страницата „Българска история“

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. Заради проявена храброст е награден с Орден „За храброст“ III-та степен. След войните е военен комендант в Ксанти. През Първата световна война се отличава в боевете срещу румънската Девета дивизия при село Сарсанлар, като през 1942 г. селото е преименувано на негово име –Зафирово. През 1917г. е произведен в чин генерал-майор и отново е награден с орден „За храброст“ IV степен.

ген.Атила Зафиров със семейството си. Снимка:ЦДА

В знак на уважение към него всички мъже в родния му град Пещера са се изправяли на крака, когато той минава покрай тях. Дарява цялата си заплата на деца-сираци.

Генерал-майор Атила Зафиров умира на 24 януари 1922 г. в София в нищета.

 

Автор: Мария Джуркова

Източник: pa1-media.bg