ХУДОЖНИК ОТ ПЕЩЕРА Е ОБЯВЕН ЗА ГОРСКИ ЦАР

  Владимир Георгиев Рилски е роден на 11 февруари 1905г. в Пещера. И двамата му родители са учители. Баща му Георги Тодоров Рилски е със защитен докторат по педагогика и философия от университета в Йена, учредител на БСДП в Пещера, виден културен деятел към читалище „Надежда“ в града. Майка му Мария умира твърде рано и Владимир е изпратен при леля си в Пловдив. Тя е преподавателка в култовата за времето си мъжка гимназия „Александър I“, която Владимир завършва с отличие през 1925г.

 Още същата година е приет да учи в Националната Художествена академия, чийто ректор тогава е проф. Жеко Спиридонов. Рилски учи занаят от най-добрите. Негови преподаватели са проф. Гюдженов, проф. Маринов, проф.Иванов.

 Заради таланта си е изпратен на специализация от Академията през 1926г. във Виена, където се повлиява основно от Густва Хартлауб- идеолог от група „Новата предметност“ към дружество „Жури фрай“. Поради липса на средства Владимир е принуден да се завърне предсрочно в България.

 През 1934г. започва работа в Пловдив като учител по рисуване и заради таланта си е приет в кръга „Бараците“ – кръстен на фамилията на Васил Бараков – група от талантливи художници, в която членуват още Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. Те си поставили си за цел да творят дълбоко по дух национално изкуство. Нещо, което Рилски показва, че владее безусловно.

 През 1936г. Владимир Рилски се жени за Йорданка Михайлова, а на сватбата им кумува самия Златю Бояджиев. Още същата година двамата подготвят и съвместна изложба, която се радва на небивал успех. Две години след това Владимир Рилски организира своята първа самостоятелна изложба и получава национална известност.

 Творчеството му е насочено основно към природата, четката му твори с мекота природните форми, а самият Владимир изповядва религията на любовта и съпричастността към ближния.

  През есента на 1945г. Владимир Рилски започва работа като преподавател в Националната Художествена академия и се премества със семейството си да живее в столицата, където участва в редица художествени изложби, а името му е едно от най-титулуваното в страната.

 Въпреки успешната професионална реализация Рилски не успява да преодолее промяната на целите в изкуството, наложени след 9 септември 1944г. До социалистическата власт достигат сведения, че художникът се занимава с окултизъм и мистични практики – нещо непростимо за идеологията на партията. Ето защо изпълнителната власт в партията-майка наказва Владимир Рилски за свободолюбивите му схващания като го лишава от пенсия до края на живота му.

 Рилски напуска работата си в Художествената академия през 1949г. и се премества да живее в с.Широка лъка /Смолянско/, от което е завладян. Семейството не успява да се приспособи и съпругата му с децата се завръща обратно в София. Владимир Рилски не напуска работата си, която е намерил в основното училище и предпочита да остане в селото. Цялата си мизерна заплата изпраща ежемесечно на семейството си в София.

 

 Директорът на училището Манол Радичев предоставя пионерската стая в училището за жилище на майстора на четката, като в замяна на това настоява да се подържа свежа училищната украса и да рисува всички плакати. Заради отдалчеността на къщичката от населеното място и близостта й до гората местните започват да наричат художника Горския дух.

 Част от жените в селото, знаейки, че Владимир спи на чували с жито и едва вързва двата края, но въпреки това подържа финансово селейството си в столицата го даряват и с друг прякор – Безсребърника.

 

 През 1969г. Рилски подготвя съвместна изложба с дъщеря си Мария в София. На 21 май влиза в хоремага на Широка лъка, чиито стени бил изрисувал, за да вечеря. Там съдбата го среща с Тодор Сотиров Паев – човек, злоупотребяващ с алкохола, на когото художникът дължал дребна сума пари, но все не успявал да се освободи от този дълг.

 

 Творецът излиза около 21 часа вечерта от заведението, а подпийналият Паев го застига на улицата с част от тротоарна плоча в ръка. Дръпнал го за рамото и го ударил с камъка в челото. Рукнала кръв, а много хора се спуснали да помагат на ранения и заловили нападателя. Откарали го в болницата в Девин, където на 6 юни 1969г. умира.

 

 Самият убиец прави разкаяние пред близките на Рилски като разказва, че само ако той  е вдигнал ръка да се защити нямало да се стигне до тази черна смърт и е категоричен, че художникът е бил толкова добър, за да не вдигне ръка срещу никого, дори и за да се защити.

 

 

Източници на информация:

"Убийството на Владимир Рилски" книга автор Никола Гигов

Портрет:Владимир Рилски /1905, Пещера - 1969, Широка лъка/, Филип Чипев, 1941 г., м.б., платно, 81,5 х 74 см., Притежание на Художествена галерия - Казанлък