Иван Войводов – будителят на Пазарджик

Иван Войводов – будителят на Пазарджик
В есента на 1851 г. в Татар Пазарджик се ражда момче, на което е писано да остави дълбока следа в живота на града си. Кръстен Иван Стоянов Войводов, той отраства в бурни времена, когато идеята за свобода и просвета вече гори в сърцата на будните българи.
Детство и учение
Малкият Иван завършва главното класно училище в Пазарджик при прочутия учител Йордан Ненов. Жаден за знания, едва на 15 години заминава за Пловдив, където работи като помощник в аптеката на д-р Рашко Петров. Там научава не само тънкостите на фелдшерството, но и как науката може да служи на хората.
Неспокоен дух, Иван не се задържа дълго на едно място. През 1869 г. се установява в Брацигово, където вече работи като фелдшер, а през 1872 г. заминава чак за Чехия, за да учи в реалната гимназия в град Табор. Тази европейска школа ще му даде не само знания, но и поглед към света, който по-късно ще опита да пренесе в родния си Пазарджик.
Учител и читалищен деец
През 1875 г. Иван Войводов се завръща в Пазарджик – този път като учител в местното класно училище. Същата година става и активен член на читалище „Виделина“, което тогава е истински център на културния и обществен живот на града. Там Иван не е просто участник, а двигател – човек, който вдъхновява младите и им показва, че знанието и родолюбието вървят ръка за ръка.
Революционер и затворник
Но времето е такова, че само учителстването не стига. През 1876 г., когато Георги Бенковски основава революционен комитет в Пазарджик, Иван Войводов е сред първите, които се включват. Той изработва подробна скица на турската махала и главната улица, която е включена в Общия план на Априлското въстание.
След потушаването на въстанието Войводов е арестуван. Месеци наред прекарва в затворите на Пловдив и Одрин – време, което не пречупва духа му, а го закалява още повече.
Обществена и политическа дейност
След Освобождението Иван Войводов е избран за секретар на Окръжния управителен съвет. Участва като народен представител в Учредителното събрание в Търново, където се ражда Търновската конституция. По-късно е председател на окръжния съд, а след 1884 г. работи като адвокат – професия, която му дава възможност да защитава слабите и да се бори за справедливост.
През 1893–1894 г. става кмет на Пазарджик. Неговият мандат е белязан от грижа за културния и обществен живот на града.
Дарител и културен строител
Иван Войводов е не само общественик, но и щедър дарител. На читалище „Виделина“ завещава 741 тома книги на различни езици и ценна колекция от 316 монети. Благодарение на него през 1924 г. е основано археологическо дружество „Бесапара“, което поставя началото на системното проучване на античното наследство в региона.
Градският музей в Пазарджик дълги години носи неговото име – признание за човека, който е направил толкова много за запазване на историята и духа на родния си край.
Последни години и наследство
Иван Войводов умира през март 1930 г. в Пазарджик. Животът му е пример за това как един човек може да бъде и учител, и революционер, и управник, и будител. Днес името му е вплетено в културната памет на Пазарджик – като човек, който не просто е живял в града, а го е изграждал.