Когато.... - Ивелина Цветкова
c
Когато...
Когато татко ми наричаше цветята с име
и някак странно прекрояваше деня за мен
да бъде топъл – топла раковина,
да бъде истински
, не мрачен и студен, да бъде времето,
което е единствено
, да бъде цветното в най-нежното платно,
една картина,
на която сме изписани да бъдем хора – на доброто.
И крило. Да бъдем вярата за някого…
За всички! Да бъдем слънцето (което премълчах).
Едва дописвам ги, макар и по-различни…
Е, как какво? Пак стихове! Като пчела.
Когато татко ми наричаше цветята с име,
аз просто бях едно от всички тях.
И цялата градина подари ми – една любов, която в мен пося!
Ивелина Цветкова
Художник - Магдалена Пройчева
Една идея на Мария Джуркова и Богдана Сиракова по повод 24 Май