ЛЕГЕНДАТА ЗА НИКИТА ХАЙВЕРОВ

 Никита Авгера е роден на най-големия гръцки остров в Егейско море Хиос. Името му произлиза от гръцката дума „αβγερο“, което означава яйце. През младежките си години Никита взема решение да стане монах в манастир. За целта избира манастир в Атон, където се замонашил.  След известен период на монашество Никита решава, че този живот не е за него и не може да свикне с наложените ограничения. Обетът, който дал обаче го задължавал никога да не посегне с ръка и да свали от себе си килимявката и расото.

 Ето защо той намерил един голям трънлив храст и закачайки дрехата и килимявката на него се изхлузил от монашеското облекло без нито за миг да използва ръцете си. По този начин Авгера се освободил и монашеството си без да нарушава дадения обет.

 Запътил се към столицата Атина, където се записал да учи за лекар, но и това се оказало призвание, непосилно за възможностите и желанията му. Напуснал училището и в началото на 40-те години на XIX век се преместил в българската колония в Галац, където сменил името си на Никита Хайверов, а за своя съпруга избрал българка от Пещера. От брака си с нея му се раждат няколко деца. Единият му син Михаил се омъжва за Мария Аврамова (Хайверова), от който през 1870г. се ражда син Петър Михайлов, който в последствие взел за съпруга дъщерята на Спас Зафиров и сестра на Атила Зафиров Анна Зафирова, родена през 1872г.

 Другият му син е баща на Никола Хайверов и дядо на Христо(Хари) и Галилей Хайверови – видни пещерски жители.

Легендата е разказана от доц. Боян Иванов Пенков – правнук на Никита

Снимка -личен архив доц.Пенков