ЛЕТОПИСНА КНІГА-КОНДИКА НА ХРАМА "СВ. ПЕТКA" ГР. ПЕЩЕРА ВТОРА ЧАСТ

Настоящият материал представлява втора част от кондиката на храм "Св. Петка" в град Пещера и се публикува за първи път в интернет пространството без никакви корекции по текста. Същият е предоставен на Мария Джуркова от Д.Механджиев и в момента се установява неговият автор като се предполага, че това е иконом Иван Филчев. Предстои редакция и издаване на хартиен носител на кондиката, като целият тираж ще бъде предоставен на храм "Св. Петка" в Пещера.

 

 

 

 

ІV. СТЕНОПИСИ И ИЗОГРАФИСВАНЕ

Иконописта е фигурално отлично съчетана с подходящи орнаменти. Храмът е изографисан през 1949 година от художниците Христо Апостолов и Цанко Василев. Първият е син на големия иконограф Апостол Христев - продължител на Дебърската школа, а вторият е академик. И двамата по време на работа бяха софийски жители. Храмът е изографисан при църковните настоятели Иван Батаклиев-касиер и членове Никола Търпоманов и Георги Учкунов.

ИКОНИ

N: по ред	НАИМЕНОВАНИЕ	Инв.N:	Размери	Материал	Състояние	Местонахождение
1.	Св.Богородица	46	50/32	дърво	средно	Св.Олтар
2.	Св. Николай и неизв.светия	47	40/30	-**-	-**-	-**-
3.	Св. Йоан Предтеча	48	78/52	-**-	-**-	-**-
4.	Св.Харалампий	49	16/13	-**-	-**-	-**-
5.	Св.Богородица	64	33/24	-**-	-**-	-**-
6.	Св вм Димитрий	62	31/24	-**-	-**-	-**-
7.	Св. Вм Димитрий	65	42/23	-**-	-**-	-**-
8.	Моление с чаша	66	42/29	-**-	-**-	-**-
9.	Св. Антоний	68	44/29	-**-	-**-	-**-
10.	Въведение Богородично	69	52/40	-**-	-**-1974г.	-**-
11.	Св. Модест	72	18/12	-**-	-**-	-**-
12.	Св. Троица	73	40/30	-**-	-**-	-**-
13.	Събор на Св. Апостоли	74	38/28	-**-	-**-	-**-
14.	Св.Богородица	75	54/38	-**-	-**-	-**-
15.	Св.Богородица	76	28/23	-**-	-**-	-**-
16.	Св.Николай	77	27/21	-**-	добро	-**-
17.	Неизвестен светия	79	35/31	-**-	средно	-**-
18.	Св. 40 мъченици	80	39/31	-**-	-**-	-**-
19.	Св. Йоан Предтеча	81	50/31	-**-	-**-	-**-
20.	Исус Христос	82	45/35	-**-	-**-	-**-
21.	Източник изцерение	83	40/30	-**-	добро	-**-
22.	Неръкотворния образ	84	38/28	-**-	-**-	-**-
23.	Кръстопоклонна Неделя	85	39/29	-**-	-**-	-**-
24.	Всех Святех	86	45/35	-**-	средно	-**-
25.	Св.Атанасий	87	40/29	-**-	-**-	-**-
26.	Св. Василий	90	42/30	-**-	добро	-**-
27.	Св. Богородица	91	49/38	-**-	-**-	-**-
28.	Св.Атанасий	92	24/18	-**-	-**-	-**-
29.	Св. Истилиян	94	44/33	-**-	-**-	-**-
30.	Св. Три святители	97	13/11	-**-	-**-	-**-
31.	Св.Богородица Кзан.	100	44/33	-**-	-**-	-**-
32.	Св.Богородица и Св. Ив.Рилски	113	28/32	-**-	-**-	-**-
33.	Образ плачевний	114	53/41	-**-	-**-	-**-
34	Св. В Георги	115	83/64	-**-	-**-1284г.	-**-
35.	Св.В Георги	116	37/28	-**-	средно	-**-
36.	Св. В Георги	117	25/20	-**-	-**-	-**-
37.	Св. Богородица	118	30/23	-**-	-**-	-**-
38.	Св. Богород. и Св.Никола	119	35/28	-**-	-**-	-**-
39.	Св. Петка	120	38/29	-**-	-**-	-**-
40.	Св. Богородица	121	34/30	-**-	-**-	-**-
41.	Св. Йоан Богослов	122	84/20	-**-	-**-	-**-

 

N: по ред	НАИМЕНОВАНИЕ	Инв. N:	Размери	Материал	Год.	Състояние	Место-нахождение
42.	Преображение Господне	1	165/61	дърво	1904	добро	Иконостаса
43.	Благовещение	2	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
44.	Св. В Георги	3	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
45.	Св. Архангел Михаил	4	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
46.	Св. Атанасий	5	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
47.	Св. Йоан Предтеча	6	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
48.	Исус Христос	7	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
49.	Завеса Хр. И св.Чаша	8	165/61	Плат.дърво	-**-	-**-	-**-
50.	Св. Богородица	9	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
51.	Св.Петка	10	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
52.	Св.ап. Петър и Павел	11	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
53.	Св. Василий	12	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
54.	Св.Възн. Господне	13	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
55.	Св. Въвед. Богород.	14	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
56.	Св. В Харалампий	15	165/61	-**-	-**-	-**-	-**-
57.	Св. Преобр. Господне	17	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
58.	Св. Благовещение	18	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
59.	Св. В Георги	19	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
60.	Архангел Михаил	20	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
61.	Св. Атанасий	21	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
62.	Св. Йоан Предтеча	22	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
63.	Господ И. Христос	23	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
64.	Св.Богородица	25	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
65.	Св.Петка	27	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
66.	Св.ап. Петър и Павел	28	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
67.	Св.Власий	29	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
68.	Възнесение Господне	30	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
69.	Въведен. Богородично	31	30/23	-**-	-**-	-**-	-**-
70.	Св. В. Харалампий	32	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
71.	Св. В Екатерина	33	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
72.	Св.ап. Иуда	34	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
73.	Сретение Господне	35	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
74.	Въскрес. Лазоровой	36	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
75.	Св.Благовещение	37	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
76.	Обрезване Господне	38	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
77.	Св. Пророк Илия	39	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
78.	Св. Атанасий	40	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
79.	Св. В. Мина	41	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
80.	Св.ап. Петър	42	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
81.	Св.Спиридон	43	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
82.	Св.ап. Андрей	44	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
83.	Св.ап. еванг. Лука	45	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
84.	Св.ап. еванг.Йоан	46	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
85.	Св. Преобр. Господне	47	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
86.	Възнесение Господне	48	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
87.	Св. Тройца	49	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
88.	Св. Възкр. Христово	50	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
89.	Св. Рожд. Христово	51	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
90.	Св. Благовещение	52	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
91.	Вход Госп. В Йерус.	53	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
92.	Св.ап.еванг. Матей	54	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
93.	Св.ап.еванг. Марко	55	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
94.	Св.ап. Павел	56	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
95.	Св.ап. Ияков	57	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
96.	Св. Ап. Симеон	58	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
97.	Св.в.м. Козма и Дамян	59	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
98.	Св. Костадин и Елена	60	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
99.	Св. В. Харалампий	61	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
100.	Ис.Хр. и Самарянката	62	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
101.	Въвед. Богородично	63	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
102.	Събор Архангелов	64	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
103.	Томина Неделя	65	70/32	-**-	-**-	-**-	-**-
104.	Св.ап. Тома	66	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
105.	Св.ап.Филип	67	49/31	-**-	-**-	-**-	-**-
106.	Св.Богородица	70	100/40	-**-	-**-	-**-	-**-
107.	Св.ап.Йоан	71	100/40	-**-	-**-	-**-	-**-
108.	Св.Петка	97	37/27	-**-	-**-	-**-	Проскитетар.
109.	Св.Богородица	98	50/44	-**-	-**-	-**-	-**-
110.	Св.Петка	99	50/44	-**-	-**-	-**-	-**-
111.	Св.Мина	101	26/16	-**-	-**-	-**-	„Св.Мина“
112.	Св.Теодор Тирон	102	40/90	-**-	-**-	-**-	-**-
113.	Св. В Елевтерий	103	40/28	-**-	-**-	средно	-**-
114.	Христос в Багряница	104	49/34	-**-	-**-	-**-	-**-
115.	Успение Богородично	105	40/29	-**-	-**-	-**-	-**-
116.	Тайната вечеря	106	40/48	-**-	-**-	-**-	-**-
117.	Св.Богородица	107	27/21	-**-	-**-	-**-	-**-
118.	Йерусалим-повредена	100	160/110	плат	-**-	лошо	-**-
119.	Св.Марина	132	40/26	дърво	-**-	добро	-**-
120.	Исус Хр. Медалион	133	72/50	-**-	1905	-**-	АрхиереѝТро.
121.	Св.Неделя	134	100/64	-**-	-**-	-**-	Балкона

 

VI.БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ

НАИМЕНОВАНИЕ	Бр.	Инв.№	Печатни	Размер	Място на издаване	Год.	език	състояние
Октоих	2	1	печатна	36/24	Москва	1896	Ц.сл.	средно
Миней Януари	2	2	-**-	36/25	-**-	1894	-**-	-**-
Миней февруари	2	3	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней март	2	4	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней април	2	5	-**-	36/25	Петербург	1895	-**-	-**-
Миней май	2	6	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней юни	2	7	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней юли	2	8	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней август	2	9	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней септември	2	10	-**-	36/25	Москва	1895	-**-	-**-
Миней октомври	2	11	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней ноември	2	12	-**-	36/25	-**-	1895	-**-	-**-
Миней декември	2	13	-**-	36/25	-**-	1894	-**-	-**-
Триод постен	2	14	-**-	26,5/18	-**-	1897	-**-	-**-
Пентикостар цв.	2	15	-**-	37/24	-**-	1894	-**-	-**-
				26/18	Киев	1899	-**-	-**-
Псалтир	1	17	-**-	25/19	Москва	1895	-**-	-**-
Апостол	2	18	-**-	20,5/14	Киев	1894	-**-	-**-
Евангелие голямо	1	20	Печатно	45/29	-**-	1851	-**-	-**-
Евангелие	1	21	печатна	39/26	Виена	1857	-**-	-**-
Евангелие	1	21	-**-	32/23	Москва	1896	-**-	-**-
Служебник	1	24	-**-	22/15	-**-	1896	-**-	-**-
Типик	1	26	-**-	21/13	Цариград	1853	-**-	добро
Типик	1	26	-**-	23/15	Русе	1890	-**-	Лошо
Типик	1	26	-**-	23/15	Търново	1890	-**-	Средно
Требник	1	26	-**-	36/25	Москва		-**-	Средно
Йерейски молитвослов	1	27	-**-	19/13	-**-		-**-	добро
Молебно пеене	2	32	-**-	24/19	-**-		-**-	-**-
		33	-**-	24/19	Петербург		-**-	-**-
Ирмология	1	34	-**-	23/17	Киев		-**-	-**-
Посл.Пасхи	1	35	-**-	21/14	Москва		-**-	средно
Черковний	1	37	-**-	27/17	-**-		-**-	Добро
Божествена литература	1	51	Зап.ноти	23/25	Самоков	1890	-**-	-**-

 

 

VIІ ТВАРИ И СЪСЪДИ

 

1. Дарохранителница голяма закупена от "Духовното братство" София 1903 г. Размери- висока 25 см.на 16.5. средна художествена стойност.

2. Дарохранителница малка от същото братство размери в.16 д.6.5 деб. 3.6

3. Кръст напристолен произхожда от същото братство и година с размери 27 на 17.5 на 0.8 см. Добра художествена стойност, запазеност - добра.

4. Напристолен Кръст закупен в 1977 год. с размери 82 на 20.6 на 1.5 художествено изработен - нов.

5. Кръст правостоящ сребърен /за водосвети художествено изработен от 3 год. от същото братство. Размери 28.5 на 13. на 2 см., напълно запазен.

6. Св. Чаша с изображение на Господа Иисус Христос, кръст, Св. Богородица. В подножието са изобразени от четирите страни четиримата евангелиста. Произхожда  от същото място. Размери 25/10. Запазена напълно. Чашата е посребрена.

7. Св. Чаша от същата година. Посребрена. Със същите изображения, но с по-слаба художествена стойност. Запазена. Размери 25/9.3 см.

8. Дискус с подложка от същата година и братство с изображението Иисуса и окръжност с диаметър 13 см. Добра художествена изработка. Запазен.

9. Дискус посребрен без подложка, без художествена стойност. Не е известно он кога е. Изображения няма. Запазен.

10. Теплота с подложка от същото братство с надпис от страната "Теплота ве исполни Духа Святаго". На подложката е изобразена Св.Богородица ширшая небес с надпис „Во истино достойно ест". Запазена с добра художествена стойност.

11. Венчила посребрени от същото братство и година. Художествено изработени, добре запазени. На вечилото за младоженика е изобразен Христос, а на невестата Богородица.

12. Металическа чашка за миросване подарена от семейство Г. Стефанов от Пловдив от 1906 година.

 

УІІІ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

 

И по този параграф се натъкнахме на липса на сведения поради изгоряване на архивата. Не ни е известно как се е водила църквата енорийска или е била прикрепена към някой манастир, тъй като не е имала енория. Отправеното ни от манастир писмо с запитване до кога "Метоха" е бил на монастиря и повече ни навежда на втората мисъл, но документи липсват. Това ще бъде задача за бъдеще. По вероятно е, че храма се е обслужвал от свещениците от храма "Св.Димитър“. от българската част на града. На тази мисъл ни навежда факта изнесен от Иван Попов, че мютесерафът от Пловдив в разгара на борбата между българи и цинцари за свободна национална църква дал ключовете на българите, което принудило цинцарите да си направят нова църква в гр.Пещера „Св.Богородица“.

 За свещенослужителите, които са служели в храма "Св. Петка" Прот. Георги Михайлов Шипоченски се е постарал и е записал имената на служителите свещеници на старото Евангелие. Имената на свещенниците са следните:

1. Свещеник Спас

2. Свещеник Величко Василев от гр. Пещера.

3. Свещеник Христодор

4. Свещеник Стефан Атанасов от Пещера.

5. Свещеник Димитър Разложки от Пещера.

6. Свещеник Васил Минев от с.Црънча-Пазарджишко

7. Свещеник Иван Стоянов Койнаров от с.Дебращица-Пазарджишко

8. Свещеник Михаил Димитров от Самоков.

9 . Свещеник Петър Атанасов Пасарев от Пещера.

10. Свещеник Мина Попов от Црънча.

11. Йеромонах Козма

12. Свещеник Димитър Атанасов Попов от Пещера.

13. Свещеник Георги Пунджев от Пещера.

14. Свещеник Тодор Макарелов от Пещера.

15. Свещеник Велик Иванов Караджов с.Кара кьой Драмско

16 . Прот. Георги Михайлов Шипоченски от гр. Самоков

 

Към този списък се е прибавил свещ. Йоан Кузманов и след него мое смирение  иконом Иван Филчев.

Това което успях да намеря в книгата на Иван Попов, в по късни документи от стари хора е следното:

1. За свещеник Стефан: Той е роден в с. Гюреджик Драмско. Дошъл в Пещера през 1810 г. Знаел е да чете и пише на гръцки и български. Оженил се за дъщерята на Петър Ставракев и насила го направили свещеник. Купил си почти най-хубавата къща във влашката махала, в която отсядали и българските и гръцките владици. Макар обаче да знаел да чете гръцки, по думите на сина му той никога не е служил на гръцки а само на български.

2. За свещ. Величко Василев знаем от Иван Попов, че е бил български поп и е служил само на български.

3. Свещ. Христодор е бил влах. За него знаем от историка Иван Попов, че се е опитал да служи в храма "Св. Петка" на гръцки. Атанас Ракоолу обаче го хванал за ухото  и го изхвърлил вън от църквата, въпреки плача му за унижението.

4. За свещ. Стефан Атанасов знаем, че на 22.11. 1865 г. е подписал благодарствено писмо до Стефан Чумаков заедно с още други 19 души с което му благодарили за трудовите му по черковния въпрос и го молят и за в бъдеще да продължава да действа за народното дело в Цариград.

5. За свещеник Петър Пасарев знаем, че е бил учител в Пещера и е бил един от инициаторите за разпространяването на мисълта за политическа свобода. Бил е активен  член на революционния комитет. По време на Априлското въстание той е един с първите арестувани в Пещера. По пътя за Пазарджик в местността "Бялча" той е бил измъчван и е съобщил кои лица са замесени в движението. Но когато го накарали да напише на лист и Айти Ефенди му подал книга и перо и го накарал да напише имена на други свои сграждани, които трябвало да бъдат поставени в списъка, свещеникът изпълнил желанието му по принуда, но той много хитро вмъкнал за заблуда имена на лица, на които турците имали пълно доверие. Когато след него в Пазарджик закарали и част от арестуваните пещерци той ги предупредил, че нищо съществено не издал със следната фраза на цинцарски: "Цива ни спуш!"-/Нищо не съм казал/, за да не го разберат турците, които го пазели. След десет дни турците съобщили че ще бъдат пуснати ако се намери кой да гарантира за тях, българския чорбаджия Георги Пасков отказал, по късно цинцарът Димитър Бухоолу гарантирал за всички арестувани с изключение на Михалаки Кондака.

 

6. Свещеник Иван Стоянов Койнаров е роден в прибалканските села Жеравна или Трявна. Заселил се първо в Панагюрище, а после в с. Дебращица-Пазарджишко. Ръкоположен е за свещеник през 1859 год. от Пловдивския митрополит Паисий. Преди да дойде в Пещера е служил за кратко време в Баткунския монастир "Св. Петър". Постъпва като енорийски свещеник в 1861 г. в църквата "Св. Петка". Службата му в тази църква е дала познанства с почти всички селяни от околията. Неговото общуване било само с българи, защото не знаел нито гръцки, нито турски език. Пропит със здраво народно чувство, той се възмущавал от близките си познайници, които посещавали цинцарските  кръчми и магазини. Когато ги виждал там, той влизал в кръчмите и магазините и питал: "Вие българи ли сте?" и получавал отговора "Не сме.", той веднага им задавал въпроса: "А какво търсите тук?" и те се засрамвали и веднага напускали кръчмите и магазините и веднага отивали в българските.

 Според К. Списаревски този случай в Пещера е първият "бойкот", приложен в България по време на Османското иго. Това е вдигнало голям шум, който чрез Пазарджик и Пловдив е стигнал до Цариград. Поради заплахите на цинцарите наложило се да оставят въоръжени хора, за да го предпазят от нападение.

Освен активното участие на свещ. Койнаров в борбата за българската национална църква, той взимал и активно участие и в борбата. Свещ. Иван Койнаров в баща на Стоян Попов- председателя на революционния комитет в Пещера. Той видял в Пещера Бенковски и му казал: „Бог да те благослови, синко! Труди се и ради, та децата един ден да добруват!"

 Той е свързан с Кървавото писмо, хванато от турските власти в Пещера, което трябвало да стигне до Батак, защото той го е препратил. Той го е предал на Атанас Вълчанов, той на брата си Георги, а Георги на слугата си Тумбев.

 Димитър Страшимиров съобщава, че след като научил за залавянето на писмото се скрил. Властта заявила, че или попът трябва да се предаде или ще трябва да изгори цялата българска махала. При това положение поп Иван се явил сам в конака. От там е изпратен в Пазарджик, заедно с Тумбев и Георги Вълчанов. При „Бялча“ е бил свален от каруцата, в която е бил качен и бил бит и измъчван. От там е бил изпратен в Пловдив в карцера. След три месеца изтезания е бил освободен заедно със съучастниците си. От затвора поп Иван е бил освободен по застъпничеството на консулите, освен това са или дадени и 56 лири за рушвет на следователите.

След Априлското въстание той е отправил молитва до руския Цар Александър І след като изнася безчинствата над българския народ и избиването на 60 000 българи и вземането на 20 000 млади невести и девойки за турските хареми като цифрите, които посочва са само от епархията, в която е свещеник той. Към края на прошението той моли руския цар да помогне, за да се дигнат тези мъки и тегла от българския народ.

7. Свещ. Велик Иванов Караджов е роден в с.Кара къой-Драмско. Бил е председател на настоятелството на храма при изгарянето на църквата. Неговата дейност е свързана със възстановяването на храма и неговото обзавеждане. Бил е човек приятен, дипломатичен, енергичен и добър пастир, който добре е водил духовното с стадо. Не ни е известно обаче по какви причини е освободил енорията. Старите говорят че е заминал за Америка.

8. Прот. Георги Михайлов Шипоченски е роден в Самоков през 1872 година. Основното си образование и Духовна семинария завършва в родния си град. Работи в Духовната семинария. В 1906 година с ръкоположен за свещеник в църквата „Св. Богородица" в Пловдив, след което отива да работи в Асеновград, но по здравни причини на семейството си се премества в църквата "Св.Петка" в Пещера, където служи до 7 август 1933 година. Той е бил крайно честен, справедлив и деен свещенослужител. Негово дело е църковната ограда. Пръв в околията е електрифицирал храма.

9. Свещ. Иван П.Кузманов е роден в гр. Панагюрище. Като свещеник в храм „СВЕТА ПЕТКА“ е постъпил през месец ноември  1933 год. Бил е ревностен свещеник и добър проповедник. Негово дело са  направата на камбанарията при храма и възстановяването на параклиса "Св. Марена“. Напуснал енорията на 31 декември 1944 година поради преместване в родния му град.

10. Иконом Иван Филчев Филчев е роден на 5. II. 1919 год. Завършил е Пловдивската духовна семинария в 1940 год. От 25 септември 1940 год. до 30 май 1942год. е бил помощник - касиер в Пловдивската свещоливница. От 1 юни 1942 год. до февруари 1943 година е касиер магазинер при същата. От 23. II. 1943 год. до края на 1944г. е секретар на Пещерското наместничество. От 1.януари 1945 год. до март 1945 год. е дякон певец в храм "Св. Димитър" в гр. Пещера и от 1 април 1945год. енорийски свещеник при храм "Св.Петка" в гр. Пещера. В 1958 год.завършва Духовната академия като задочник. През негово време е направен основен ремонт на параклиса "Св.Георги" - през 1946 год. Същата година е направен паметник на покойния протойерей Георги Михайлов. В 1949 година е изографисан храма, а в 1950 год. е направена църковната канцелария и жилището за служителите, където продължава да служи.

 

2/ Ктитори на храма са:

Георги П.Учкунов, Маргарит Маргаритов, Никола Джурков, Нестор Личев и Мария Спиридонова Джинджева.

 

3/Църковни настоятели са били:

През 1902 год. Димитър Байков, Атанас Янков, Иван Грънчаров, Атанас Пасарев и Петър  Учкунов.

 

През 1903 год са избрани: Христо Теофилов, Андрей Андреев, Костадин Кюсекостаднов и Костадин Димитров.

След това се изреждат Михаил Учкунов, Никола Чолаков , Стайков, Ангел Дашинов, Христо Грънчаров, Георги Учкунов, Георги Въчков, Димитър Арабаджийски, Владо Дражев, Георги Здравчев, Иван Бадалов, В Керякев, Ангел Маджаров, Иван Батаклиев, Никола Търпоманов, Геррги Учкунов, Георги Десков, Анка Балканска, Райна Теленчева, Васил Чанакчилиев, Димитър Лазаров, Георги Комбоянов, Живка Дойчева, Щергини Иванчева и Никола Богданов.

 

ІХ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ СЪБИТИЯ

 

Важни събития в живота на църквата освен изгарянето и възстановяването й не са отбелязани. Можем да споменем само, че в 1883 година църковното здание „Метоха" " е било превърнато в участък, където са били затворени въстаниците от Пещера и Брацигово и някои от тях са били избити.

 В църковния двор е погребан Свещ. Иван Михайлов Койнаров - голям родолюбец и радетел за църковна и национална свобода. В неговия гроб е погребан Георги Михайлов - протойерей.

 В църковния двор е погребан и гражданинът Петър Учкунов. Той е бил църковен настоятел при изгарянето на църквата и кмет при възстановяването й. Бил е и общественик – дълбоко уважаван от всички, а също и самоук лекар, особено за счупени и навехнати части на тялото.

 За уважението му от гражданството и заслугите му към храма е погребан в църковния двор.

 

 

  НА НАСТОЯТЕЛСТВОТО:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: