Меланхолично-трагикомично от платено -тролската организация "Пещерски уличен фейсбук"

Градчето празнуваше своята бавно настъпваща през годините гибел,като весело се взираше в мъглата на обзелото го двуличие,лицемерие,апатия и простотия,смело възхвалявани от семейни пиари,пресцентрове от чужбина и някой местни "величия".Новата гробница,извисяваща снага,хвърляше зловеща сянка върху мислите на хората за чист въздух,спокойствие и тишина.Още от първата построена близо до центъра на града,на тях им беше насадено,че така е правилно,така се прави,че те нямат право да мислят.Като това чувство за безнаказаност,се изроди до нечовешки размери.Скрити в една продадена улица,преактуване на земи,разрешителни за строеж на едно отровно,вредно производство,затваряне на очите от едни институции,изваждането на Купена от списъка на Юнеско,затапване на минерални извори,съвети да се изнасяме от градът в който сме се родили...Някой празнуваха,че не са маймуни в резерват,други че съвестта им  си е позволила да бъде понесена и да се люшка в модерното време на капиталовложенията за собственото благоденствие./Много сложно го написах това последното,дано сте го разбрали/.И така до следващите избори,размили значението на това кой,ще управлява,пионките идват и си отиват,а градчето продължава да празнува ,без да му е весело.Като понякога се организират политически спектакли,за да сгреят зажаднялата за сеир изтерзана душица на пещереца,като по този начин остави настрани поредните увеличения,които се пишат на гърба му!И  мълчаливо чака да  бъде превърнато в райско кътче,  надява се някой обещания да бъдат изпълнени,и продължава да гледа все по-обезлюдяващо снимките на внуците си от чужбина...Чудото винаги ни чака някъде близо до отчаянието-Ерих Мария Ремарк.Цитат,който напълно отговаря на празненството...

Всяка прилика с действителни лица,събития,строежи и заличени такива е случайна и напълно волна...