Никифор Попконстантинов- будителят, който запали искрата в Пазарджик

Никифор Попконстантинов – будителят, който запали искрата в Пазарджик

В онази бурна епоха на Възраждането, когато България още е в хватката на османската власт, а в много градове гръцкото духовенство държи здраво юздите на просветата, се появява един млад, решителен и просветен човек от Елена – Никифор Попконстантинов. Роден през 1824 г., той израства в семейство, където жаждата за знание е по-силна от всичко. Учи в Елена, а после поема пътя към Одеса, където завършва Херсонската духовна семинария. Там не само придобива знания, но и оформя в себе си идеята, че просветата е пътят към свободата на българския народ.

В Пазарджик – голямото изпитание

През 1845 г., едва 21-годишен, Никифор е поканен от родолюбиви пазарджишки българи да поеме тежка мисия – да открие първото класно училище в града, по подобие на Еленската даскалоливница. Това не е лесна задача: Пазарджик по онова време е силно повлиян от гръцката култура и език. Там, където гръцките училища събират стотици деца, да отвориш врата за „чисто българско училище“ е почти дързост.

Но младият учител не се плаши. С помощта на будните местни хора и с примера на своя учител Иван Момчилов, той поставя основите на новото школо. Само след няколко месеца резултатът е зашеметяващ: от над 300 ученици, които преди са учели на гръцки, 60–70 преминават при него, избирайки българското слово и българската книга.

Никифор не просто преподава. Той вдъхва увереност на учениците си, че българският език е красив и достоен, че народът ни има бъдеще, ако се държи за знанието. За него класната стая не е само място за букви и числа – тя е бойно поле, където се води тиха, но решителна борба за душите на децата.

Шест години светлина

Около шест години Никифор Попконстантинов учителства в Пазарджик. Това време се превръща в истинска школа за целия град. Младите му ученици израстват с дух на българи, а местната общност усеща, че вече има своя крепост срещу чуждото влияние.

Именно в този период той се доказва не само като учител, но и като възрожденец – човек, готов да рискува спокойствието си в името на народа. Работата му е подлагана на натиск и съпротива, но делото му става необратимо: българското училище вече е факт, а езикът ни звучи гордо и открито в Пазарджик.

Когато след време напуска града и предава щафетата на своя достоен наследник Юрдан Ненов, Никифор вече е оставил траен отпечатък. Възпитаниците му, а и техните родители, никога повече не позволяват българското слово да бъде потиснато.

По-нататък по пътя на просветата

След Пазарджик Попконстантинов се завръща в родната Елена. Там повече от 20 години е учител, читалищен деец, книжовник и общественик. Основава читалище „Напредък“, пише и превежда книги, инспектира училища, работи с млади хора. Където и да отиде, той остава верен на своя завет – че българинът ще оцелее само ако се учи и ако пази своя език.

Умира във Велико Търново през 1881 г., оставяйки след себе си не само книги и спомени, но и хиляди ученици, запалени от неговата искра.

---

✨ Историята на Никифор Попконстантинов в Пазарджик е повече от епизод в биографията му. Това е част от големия разказ за това как един млад учител може да промени цели поколения и да даде на един град нова идентичност – българска, будна, жива.