Учител – мисията учител (есе на Николина Барбутева)

   Днес доста хора по една или друга причина са учители. А това преди всичко е професия с призвание. За нея се изискват не само любов и търпение, но и талант. Аз силно вярвам, че това поприще е само за определени хора. За онези, които виждат света винаги цветен и са готови да експериментират. За онези, които гледат на своите ученици като на свои родни деца. За онези, които не чувстват, че в училище ще изкарат поредния работен ден, а ще отидат там с идеята да творят чудеса и да създават промяна.

   Когато един човек реши да се впусне в този професионален път, трябва да го направи с хъс, с амбиция, дори с доза борбеност в душата. Начинът, по който светът извайва нашите деца днес е смайващо плащеш. Често обивиняваме учениците си в какви ли не грехове без да си даваме сметка как ние бихме устроили живота си, ако живеехме в това общество и бяхме на тяхната възраст към днешна дата. Със сигурност и нашето поколение е имало своите слабости и изкушения за времето си, но за модерния свят сега тези изкушения добиват твърде гротескни форми и са причини за многото грешки, които допускат децата ни.

   Факт е, че днешните деца са лишени от радостта да имат детство в пълния смисъл на думата. Да, в миналото също много деца не са се наслаждавали на най-безгрижните си години пълноцено, защото е трябвало да работят къртовски за прехраната на семейството им например, но днес децата ни се обезличават в сянката на технологиите, които вместо да им бъдат добър приятел, се явяват опасен враг. Вярвам, че в технологиите сами по себе си няма нищо лошо, дори са полезни за образователния процес, но колко от нашите деца използват всичките устройства, с които разполагат само за такива цели? А невинните детски години си минават така или иначе, оформят ни като личности без да го осъзнаваме и накрая превръщат сегашното младо поколение в бъдещето, което ни чака.

   Във всичко това ролята на учителя не е на безмълвен статист. Ние сме много голяма сила в живота дори и само на един наш ученик. Понякога учителят е по-голям авторитет и от родителя, тъй като учениците нерядко прекарват повече време в училище, отколкото в домовете си. Доверителната връзка учител-ученик често е била спасителната ръка за някоя лутаща се млада душа. А и сам по себе си с всичко онова, което учителят прави и дава като пример, е с много по-голяма тежест от всичките думи, които може да изрече в класната стая той.

   Учителската дейност не се свежда само до предаването на знания по конкретен предмет. Тя трябва да се опита да даде на обществото достойните граждани, от които сме се нуждали винаги. За жалост през последните години ние се превърнахме повече в администратори, отколкото в преподаватели и това доста „изроди“ нашите истински задължения, но за състоянието на едно общество отговорност на първо място има семейството, но после и училището като институция.

   Както и да разглеждаме въпроса за учитетелстването, той все опира до факта, че е преди всичко мисия. Има една определена каста хора, които освен да бъдат учители, нищо друго не им се отдава по-добре и слава Богу, че е така. Работата с деца колкото и да е трудна, толкова е и привилегия. Чистотата, която има в тях, възможността да оставиш отпечтък върху им, въздействието, което можеш да упражниш над учениците до степен, че дори да промениш нечия съдба, това е огромна сила и трябва да сме наясно с нея и никога един учител да не се чувства безсилен.

   Тръгвайки от точката, че това е една от малкото професии, за която се иска пълна отдаденост и личен призив, вярвам че тя трябва да бъде практикувана от хора, които осъзнават знанието й. Грижата на един учител към учениците винаги се усеща от децата. Липсата на такава – още повече! Не може към това поприще да се подхожда без нужната нагласа и отдаденост. В най-добрите образователни системи на света работят креативни хора, които съзнателно са избрали да посветят живота си на тази мисия и точно заради това резултати в работата им не липсват. Зная, че и в България има такива колеги. Доста от тях са в сянка в училищата, в които работят, но не са в сянка за учениците си. Защото едно дете най-добре може да усети посветеният учител и винаги ще му засвидетелства благодарността си. В училище имаме нужда всяка учителска креативност да бъде подкрепена, защото това е, което събужда децата към учебния процес и отклонява вниманието им към нещо позитивно.

   Заставам и зад идеята, че е необходимо да се вслушваме повече в онова, което децата изразяват и да се доверяваме на идеите, които ни дават. Може някои от тях да са доста контрастни на нашите виждания, но учителстването е свързано и с това да приемаш предизвикателства. Това е пътят към израстването на един учител, защото само ако стоим в първоначалното лоно, което сме заели, как пълноцено можем да отговорим на нуждите на нашите ученици и на динамичното време, в което живеем? Така че за да бъдеш истински учител, не трябва да се плашиш от предизвикателствата, а да ги приветстваш, когато почукат на твоята врата. 

   Да бъдеш добър учител е нещо дадено от Бог. Усещаш го, когато си удовлетворен от работата си, когато започваш и завършваш всеки твой час с вътрешна усмивка, въпреки умората, въпреки проблемите, въпреки че понякога може да се съмняваш дали си дал всичко от себе си, а дори и да си дал дали си е струвало. Трябва да знаеш, че винаги си струва. Може да не виждаме в момента това, но времето ще ни го покаже. Умението да си учител е талант, даден от Бога, но като всеки талант и той се нуждае от поддържане и развитие. Но когато човек има вътрешна мотивация, всичко е постижимо и чудесата за него не закъсняват.

   Надявам се в България да имаме повече колеги, които виждат основно светлината и смисъла в професията си, отколкото трудностите в нея. Много често различни обстоятелства са срещу учителя и не получаваме на институционално ниво нужната адекватна подкрепа, но въпреки всичко ние си оставаме най-важният фактор за системата след децата. Никога не трябва да се чувстваме слаби или с малко влияние, защото силата дори и само на един учител е преобразяваща. Трябва да знаем мястото си, да не го подценяваме и да помним, че без нас светът никога не би бил същият.