Отговор на загадката от 08.05.2019г. на "Възрожденско приключение-Великден"

Янко Янев Тодоров -бъдещият историк е роден в Пещера на 22 декември 1893 г., като първоначално учи в родния си град, където завършва основно и средно образование. След това се записва да следва история в Софийския университет. Дипломира се с отличие и е изпратен на специализация в Германия. В Мюнхенския университет специализира стара история на света и класическа филология. Впоследствие продължава специализацията си по същите науки във Великобритания, в престижните Оксфордски и Кембриджки университети.

В средата на 20-те години на ХХ век Янко Тодоров се завръща в България и се отдава на научна и преподавателска работа. Младият историк е привлечен като асистент в Катедрата по стара история на Софийския университет, където прави блестяща кариера – от 1932 г. е доцент, а от 1933 г. професор по антична история. Научните му интереси са насочени основно към старата история на българските земи.

Изключителен полиглот - владее и ползва /забележете!/ следните езици: старогръцки, новогръцки, латински, руски, френски, немски, английски, италиански, испански, есперанто, турски, арабски, иврит, китайски, японски, полски, немски, словашки, чешки, сръбски, хърватски. За времето си повече езици от него, е владеел единствено проф.Александър Балан.  Под силно давление на учението на Лев Толстой – толстоизъм, проф. Тодоров става последовател и донася в Пещера това учение, съдържащо се във въздържание, вегетарианство, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол. Член и съосновател на Български вегетариански съюз, както и дългогодишен редактор на списание „Вегетариански преглед”. Виден пацифист – делегат на множество конгреси и конференции. Единственият пещерец, който през 1923г. се среща с Джавахарлал Неру на Конгреса на мира във Виена през 1937г. Донася в Пещера първият голф-панталон, който бил приет с любопитство и присмех от тогавашните съграждани

Видният български историк умира на 10 май 1951 г. в София, на 57-годишна възраст, в разцвета на творческите си сили. Въпреки това той ни оставя богато научно наследство, като по-важни негови трудове са: „Паганизмът в Долна Мизия“, излязъл от печат през 1928 г., „Тракийските царе“ (1933 г.) и „Античната култура в България“ (1942 г.), в съавторство с Иван Велков и др.

С дейността си като учен историк професор Янко Тодоров оставя трайна диря в българската историческа наука и по-конкретно в изследването на античната история на нашите земи.  Той е един от малцината наши историци, специализирали последователно в три престижни европейски университет – Мюнхенския, Оксфордския и Кембриджкия.