Отговор на загадката от 10.05.2019г. на "Възрожденско приключение-Великден"

В Пещера всички са вече пред стълбите на училището в очакване на тържеството.Там е и 18 годишният ученик от Пловдивска и мъжка гимназия Александър I Христо Пунев /1879-1968 /, кой то току-що е издал малка книга „ Разкази за бедните “- първото печатно издание в Пещера.„Когато започваше тържеството в двора на класното училище в Пещера, на английски файтонът се зададе от „Голямата капия“ и спряно пред входа на училищния двор. Нашите, Такев и Благой. Другият? Неколцина приятели на Такев подадоха ръка на гостенина. След водосвета, реч на класния учител Иван Попов.Христо Пунев  декларира своето стихотворение за Кирил и Методий.После солови песни от ученички, декламации от  ученици. След програмата хора и веселия. Около местонахождението се образува внушителна група от любезни хора. Кой е? Не мога да разбера ... Кой бай Ганьо? Алеко! А-а-а! Някой се обади: Да го поздравим! Само този зов бе достатъчен.Група от възторжени младежи се доближиха до писателя, обкръжиха го и хоп, щяха да скъсат дрехите му и доста протритите му панталони, вдигнаха го на ръце. Алеко се слиса.Алеко държеше шапката си в ръце и само се обръщаше да отговаря на постоянните викове:Да живее Алеко! Да живее бай Ганьо! От 1 до 2 часа неговите политически приятели му поднесоха гергьовско агне, старо вино и китни рози.Тойй посети свои приятели, отби се при една огорчена от живота баба, поразпита за баташкото въстание. Към 3 часа пак бяхме в класното училище: фотографията, направена от неговите стълби, още и на красиви стари приемници на много пещерски къщурки. И да призная,ние младите, бяхме с него и около него, и досадни като мухи, през сезона на пъпешите "Това разказва много години по-късно в книгата си " Голгота - Алеко и Такев "/ 1934 / Христо Пунев, Вече депутат от тогава БРСДП / наречените  така  широки социалисти / и редактор на нейния орган, вестник „Народ“.