ДаскалПетър Бонев-учителят, който стана герой

Даскал Петър Бонев – учителят, който стана герой

Даскал Петър Бонев е един от най-светлите образи на Българското възраждане – човек, в когото учителството и революционният дух се преплитат в едно цяло. Роден е през 1837 година в Перущица, в бедно, но будно семейство. Още от дете проявява изключителна любознателност – жадува за знания и за свободата на родината.

След като завършва местното училище, младежът се отправя към Белград, където продължава образованието си. Там, в средата на XIX век, кипи животът на българската емиграция. В Белград Петър Бонев среща идеите на Георги Раковски и Васил Левски и става част от Първата българска легия (1861–1862 г.). Това е времето, когато в душата му се запалва огънят на свободата – вече не е само учител, а и бъдещ борец.

След разтурянето на легията той се завръща в родината си и се посвещава на просветата. Учителства в Перущица, а по-късно и в Пазарджик, където оставя ярка следа в местното училищно дело. Между 1864 и 1867 година преподава във второто светско училище в Пазарджик. Връща се отново там през 1871–1873 година, като този път успява да превърне училището в класно – едно от първите по рода си в региона.
Учителстването му е посветено на възпитанието на младите в родолюбие, добродетелност и вяра в българщината. Учениците го наричат с уважение „даскалът от Перущица“.

Но Даскал Петър Бонев не се задоволява само с книгата и даскалската катедра. Като близък съратник на Васил Левски, той участва в създаването на революционен комитет в Перущица през 1869 година, който става част от мрежата на Българския революционен централен комитет. Бонев е избран за председател на местния комитет и с неуморна енергия подготвя своите съграждани за бъдещото въстание.

Когато през 1876 година избухва Априлското въстание, Перущица е сред градовете, които се вдигат на оръжие. В дните на героичната отбрана на града Петър Бонев застава начело на своите съграждани. С пушка в ръка и с вяра в свободата, той защитава домовете и честта на перущинци. Загива геройски на 30 април 1876 година, по време на последните сражения.

Тялото на даскала пада, но делото му остава живо. Перущица е опожарена, но името му се предава от уста на уста – учителят, който умря за свободата на народа си.

Днес Даскал Петър Бонев е не просто историческо име. Той е символ на знанието, превърнато в действие, на просветата, отстоявана с оръжие. Неговото име носят училища и улици, а в Перущица и Пазарджик той се почита като един от духовните стълбове на Възраждането.