Ще се родиш ли отново? - Светослава Домусчиева

Ще се родиш ли отново?

 

Щастието беше изписано на лицата им и закодирано в душите им. Усмивките сияеха, а очите издаваха нестихващата радост на сърцето. Тя тичаше по поляната, сякаш отново беше малко дете, заедно с момиченцето си. Тичаха боси по тревата и беряха глухарчета.

Детето вярваше, че когато затвори очи и си пожелае нещо, а след това издуха глухарчето – мечтите политат. Политат, за да могат да стигнат до небето и след това някога да се завърнат отново, изпълнили най-съкровеното желание.

За майката детето ѝ беше едно от тези желания, полетяло и завърнало се, за да се сбъдне. Гледайки в щастливите ѝ очи, тя виждаше най-доброто от себе си.

Двете се прегърнаха. Жената знаеше, че думите не стигат, но вярваше, че момиченцето ѝ можеше да чуе сърцето ѝ, което да разкаже и разкрие това, на което е бедна човешката реч.

Легнаха на тревата и впериха поглед в слънцето, небето и пухкавите бели облаци, които образуваха всякакви причудливи форми.

Изведнъж детето се провикна въодушевено:

– Виж, мамо – това е облак във форма на сърце, толкова е красиво!

Майката знаеше, че това е знакът, че детето е чуло сърцето ѝ. Хвана малката за ръка и се опита да ѝ обясни:

– Скъпо мое дете, аз винаги ще съм твоя майка и ще те закрилям, ти винаги ще си моето дете, което ще дава светлина на живота ми. Винаги наше ще е щастието, защото ти имаш мен, а аз имам теб!

Момиченцето се усмихна и я целуна.

Майката държеше глухарче в ръцете си. Погледна отново сияещото лице на детето си, после облака, след което затвори очи. Пожела си нещо и издуха пухчетата, които сякаш полетяха към небето.

Понякога така отлита и животът – внезапно, като пухчета издухани от вятъра, сякаш за един миг, а всъщност е бил цял един живот. Но когато си оставил нещо след себе си, дори и прекършени и издухани от вятъра, пухчетата ще полетят, носейки сърцевината, семенцето, което ражда живот. След което ще паднат отново на земята, за да пуснат корени и да се роди животът отново.

Така ще е и с всеки човек, оставил нещо след себе си. Политат само добрините, които сме направили, скъпите надежди, мечтите, за да имат шанс да се родят отново.

Лошотията, лицемерието, ако са изпълвали живота ви няма да полетят, а ще останат прекършени на земята и ще загният, така завършват тъжно изживените животи.

 

Светослава Домусчиева

Художник - Ерен Камберов

Една идея на Мария Джуркова и Богдана Сиракова по повод 24 Май.