Трето място за Николина Барбутева в Националния конкурс "Созопол - настояще и бъдеще"

   Пещерската авторка Николина Барбутева бе отличена с трето място в Националния литературен конкурс "Созопол - настояще и бъдеще". Този път отличието идва от НЧ "Отец Паисий - 1896" - гр. Созопол. Журито е оценило високо творбата на младата авторка, която разкрива топлите си чувства към темата за морето. В есето й се набляга на историческото минало на града, природните му дадености и актуалното му развитие.

   Читателите на e-peshtera могат да прочетат отличенето есе на Николина в нашия сайт. 

                                                                                                    Созопол – настояще и бъдеще

   Созопол – един прекрасен град разположен на брега на Черно море. Град владян от много народи, преживял възходи и падения. Наследник на бляскаво минало и процъхтяващо настояще. Едно място замислено от Бога да бъде благословено с плодородна земя и сърцати хора. Никой не може да бъде сигурен в бъдещето, но може да даде всичко от себе си в настоящето, за да може бъднините да са светли. А всички ние вярваме, че за Созопол ще бъдат именно такива.

   В един град оцелял сред превратностите на времето винаги се крие сила, а тази сила е в хората. Те издигат селища, укрепяват ги и ги защитават. Грижат се с любов, към това, което земята им дава. Всяко следващо поколение наследява онова, което е оставило след себе си предходното, а населението на Созопол е толкова разнолико през вековете. Владеели са го елини, траки, римляни, славяни, българи, османци. Земя, за която са се водили войни, тъй като нейната стойност е била ясна още от Древността.

   Природата е била щедра към Созопол. Най-голямото богатство, което му е дарила е морето. То дава път към света. Балканът също е там. Той се слива с морето, а когато море и планина се слеят, това е вълшебство. Приятен, мек климат, който събира на открито целогодишно гражданите на града. Гостоприемни, закътани и потайни места, които могат да приютят влюбените души, бягащи от ежедневните тегоби – всичко това е Созопол.

   Какво крепи един град във времето? Понякога просто неговата съдба е да оцелее. Със сигурност има повече загинали във времето селища, отколкото оцелели, но защо Созопол е именно от вторите? Може би провидението има пръст. Дори не е нужно да търсим причина, а да си кажем, че красотата никога не загива. Тя сама по себе си е сила, която превъзмогва превратностите на съдбата и ги използва в своя полза. Красивото винаги оцелява и спасява тези, които са повярвали в него.

   Положението, до което е стиганал Созопол като развитие днес, смятам е доста високо. Градът е не само туристическа Мека през летния сезон, но и културно средище. Хората са привлечени от античната и възрожденска архитектура, археологическите находки, манастирското наследство, биоразнообразието, традициите на местното население, известните личности родени в този черноморски град. Развитието на културата, спорта, туризма, образованието и услугите са ключви дейности за просперитета на Созопол.

   Взорът към бедещето е винаги неясен. Но трудолюбието на созополци е развило града. Ако то се запази и градът ще се развива. Хората са онзи ресурс, който в пустинята може да направи оазис, да направи път, където няма, да пробива стени, ако се налага. Нека не ставаме роби на всеобщите черногледи тенденции за страната ни. Винаги ги е имало, но ние сме ги надживявали някак си. А населението на Созопол е докоснато от такова вродено трудолюбие, че няма как да бъде другояче.

   Всички съдби преплетени в този град са сигурно колкото морския пясък. Едни остават за цял живот там, други споделят само част от житейския си път на това място, но всички се променят и не остават същите. Може би е от атмосферата, може би е заради морето или летния бриз, може би е заради аурата на Созопол, но има нещо особено, специфично, магично, необяснимо, което все те дърпа към този град.

   Мога само на това вълшебно място да пожелая да запази красотата си, да пленява все така като изкусна любовница, да бъде изпълнено от хорска глъч, която му дава живот. Нека жителите му бъдат изпълнени с креативност как да облагородяват това място все повече. Да полагат онези грижи за него, които са полагали древните народи и които са му подарили вечността. Нека Созопол бъде в сърцата и умовете на своите граждани. Да го поставят на първо място като свой роден град. Грижата за родното място го обезсмъртява, обезсмъртява и нас.

   Предизвикателства има и сега, ще има и за в бъдеще. Може би дори днешните са по-малко предизвикателни от миналите. И все пак … Отдавна се е наложила сред българите матрицата да търсят на всяка цена щастието си в чужбина. Вероятно един от парадоксите за град като Созопол е, че гражданите му го напускат, а чужденци се настаняват в него. Ако може чужденецът да оцени това място, защо българинът не го прави? Ето това е проблем. Не се меся в ничия съдба или личен избор, но далечното място няма да се превърне в дом и родина. Човекът на Новото време се стреми към космополитност извън родното. Странно. А в Древността Созопол е бил космополитен град събрал хора от различните крайща на тогавашния свят.

   Ако си роден или живееш в Созопол, не го напускай. Ти си неговото бъдеще! Нека и твоите деца останат в този град, за да има той бъдеще и след теб. Настоящето си ти, а твоите деца са бъдещето. Какви бъднини завещаваш? Все очакваме, че политици и държавници трябва да се погрижат за бъдещето ни. Защо? Това е бягство от лична отговорност. За да го има или няма един град, са отговорни жителите му, не само управата. Държавата сме ние, Созопол е неговите граждани. Обликът на града се дължи на нас и на нашите силни или слаби страни.

   Днес градът е един от водещите в Бургаска област и това не е случайно. Това се дължи на усилията на предходните поколения. Сегашното развитие на града е било преди мечта, а днес то е факт. Едни са доживели да го видят като реалност, други – не, но така или иначе постигнатото в никакъв случай не е малко. Сега гражданите на Созопол са изпълнени с нови мечти за града си. Вълнуващо е колко много може да се постигне в днешно време. Възможностите за развитие сега са повече, а единственото, което е нужно са находчивост и мотивация в хората.

   А сега в този януарски ден не ми остава друго освен да се потопя в сладки спомени за лятото. Морският пясък полепя по ходилата ми, слънцето прежуря кожата ми, морските вълни ме покриват цялата, ароматът на лято е тук до мен. Ръката на любимия ме хваща, за да направим още една разходка по брега. И ето, аз съм там. Аз съм в Созопол. Духът ми е там. Дните ще се изтъркулят и морският бриз пак ще ме милва на онова място, носещо дъх на море и любов – Созопол.

   Созопол е красивото настояще за мнозина избрали този град. Хората са бъдещето на града. Той вярва в тях, защото само тях си има. Той е оцелял заради хората. Созопол си е спечелил вечността. Тя му е извоювана още в миналото. Славата и вечността са за този град, който не ще познае забравата. Името му е изписано със златни букви в Книгата на вечността. Созопол е богатство за цяла България. Нека го обичаме и ценим като една от перлите в българската корона.