В рубрика "Пещерци" представяме генерал-майор Атила Зафиров

Атила Спасов Зафиров е роден на 16.08.1858г.  Баща му, Спас Зафиров, който произхожда от видния възрожденски учителски род Зафирови от Пещера, е борец за църковна и национална независимост. Той е учител на Ботев.

Зафиров завършва Пловдивското класно училище през 1877 година. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война.Завършва Военното учиище в София през 1880г. и е произведен в чин поручик. Следва в стрелковата школа в Русия. По време на Съдинението е  изпратен в руската армия за усъвършенстване на подготовката си, но след обявяване на мобилизацията се завръща. Взима участие в Сръбско-Българската война ,за проявеното мъжество и умелото си командване е награден с Орден „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. е произведен в чин капитан..Участва в преврата на 9.08.1886г, а след контрапреврата е  уволнен от армията и емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1895 г. е произведен в чин щабскапитан, през 1898г.- в капитан, а през 1898г. в майор. Също през 1898г. се завръща в България и служи в 22-ри пехотен Тракийски и 9-ти пехотен Пловдивски полк. През 1904г. получава зването подполковник, а през 1910г.- полковник.

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. Заради проявена храброст е награден с Орден "Захраброст" 3-та степен. След войните е военен комендант в Ксанти.

През Първата световна война се отличава в бовете срещу румънската Девета дивизия при село Саррсанлар, като през 1942 г. селото е преименувано на негово име –Зафирово. През 1917г. е произведен в чин генерал-майор и отново е награден с орден „За храброст“ IV степен.

Дарява цяата си заплата на деца-сираци.

Генерал-майор Атила Зафиров умира на 24 януари 1922 г. в София в нищета.