В рубриката "Радиловци" днес Ви срещаме с Драган Василев Манчов

Драган Василев Манчов - обществен деец, книгоиздател  и учител от Батак, където е роден през 1834г.
Учи в Батак и Пазарджик, след което учителства в село Радилово, Пазарджик, Батак, Перущица и в Марашкото училище в Пловдив. През 1854г. издава първата си книга ''Църковно песнопение”. До освобождението печата книгите си във Виена, Цариград и Браила. През 1862г. открива втората книжарница в Пловдив (след книжарницата на Хр. Г. Данов) с клонове по-късно в Свищов и Солун. Бил настоятел в Пловдив на сп. ''Читалище” (1870-1876) и на в. ''Източно време” (1874-1877). Влиза в състава на избраното през 1873г. училищно настоятелство на Пловдивското централно мъжко училище. Емигрира в Румъния, тъй като бил обвинен в участие в Старозагорското въстание (1875). В Букурещ наследява печатницата на Хр. Ботев и под името Д. Веселинов издава в. ''Стара планина” (1876-1877), първата стихосбирка на Ив. Вазов ''Пряпорец и гусла” (1876) и ''Народен календар” за 1877. По време на Руско-турската война (1877-1878) е преводач. 
След освобождението се установява в Източна Румелия и активно участвал в обществено-политическия живот на областта. Издава в. ''Народний глас” – втория голям източнорумелийски вестник с трайно значение в културния и обществения живот на българите. Издава също произведения на писателите Иван Вазов, Константин Величков и други.

Драган е брат на Фота Василева Манчова, по съпруг Антонова, която се сражава редом със съпруга си по време на Априлското въстание в Батак. Съпругът й е убит, тя остава вдовица и е една от основните фигури при организирането на първите мирни протести в Пловдив против зверствата в Батак.

Драган Манчов е симпатизант на Народната партия.

Умира в Пловдив на 16 май 1908г.