Яков Матакиев-човекът, в чийто дом се ковеше бунтът

Яков Матакиев – човекът, в чийто дом се кроеше бунтът

 

В онези години, когато Пазарджик все още носел турското си име Татар Пазарджик, през септември 1852 г. в заможно търговско семейство се ражда момче, което ще посвети живота си на свободата и на България – Яков Матакиев.

 

От раннини той слуша разказите на възрастните за борбите на българите, за хайдути и кърджалии, за тежкия живот под робството. Учи първо в местното училище, но семейството му иска нещо повече за него – изпращат го далеч, в чешкия град Табор, където завършва гимназия. Там, сред нови идеи и свободен европейски дух, Яков започва да мечтае – не само за знание, а за свободна родина.

 

Когато се връща в България, вече е млад мъж, пълен с енергия и желание за промяна. Става учител в Пазарджик – рамо до рамо с Константин Величков, един от най-ярките възрожденци. В класната стая Яков учи децата не само на букви и числа, но и на гордост, на история, на това, че са българи.

 

Домът му – крепост на революцията

 

Скоро животът на Матакиев надхвърля училището. Той става председател на Пазарджишкия революционен комитет. Домът му се превръща в тайно убежище, в конспиративна квартира, където се пишат писма до Левски, четат се инструкции от БРЦК, планират се действия. През нощите се чуват тихи стъпки – идват куриери, съмишленици, бунтовници.

 

През 1876 г. България клокочи. Когато избухва Априлското въстание, Яков е сред хората, които организират и повеждат пазарджишкия район. Това е най-смелото дело на живота му – но и най-опасното. Въстанието е потушено, а турските заптиета нахлуват в Пазарджик. Яков е арестуван, окован и отведен – първо в Пловдив, после в Одрин.

 

Можеш да си представиш онези дни – тесни тъмници, страх, разпити. Но Матакиев не предава никого. След месеци затвор е освободен, но вече е белязан – той е бунтовник в очите на властта.

 

След Освобождението – строител на България

 

Когато Руско-турската война (1877–1878) донася свободата, Яков Матакиев вече не е само революционер. Той се превръща в обществен деец. В годините на Източна Румелия е избран за депутат, работи за Съединението и го доживява с радост.

 

Занимава се с право, става председател на Окръжния съд в Пазарджик – и това не е случайно. Човекът, който някога е бил затворник, вече раздава правосъдие по законите на свободна България. По-късно, в края на XIX век, е кмет на Пазарджик – само за година, но достатъчно, за да остави спомен за човек, който иска ред и напредък.

 

Последните години

 

Яков Матакиев живее дълъг живот – до 1921 г., когато умира в София. Доживява да види България не само свободна, но и обединена, с институции, училища, съдилища – всичко, за което някога мечтае в онзи скромен дом, където комитетът заседава на свещи.

 

 

---

 

Защо да помним името му

 

Историята на Яков Матакиев е историята на човек, който преминава през три епохи – от робството, през въстанието, до изграждането на държава. Той е пример, че истинските революционери не остават само в миналото с пушката и комитската клетва, а градят бъдещето с труд, честност и отговорност.