Юрдан Ненов- един възрожденски даскал

Юрдан Ненов - един възрожденски даскал

В малкото търновско село Райновци, през есента на 1825 година, се ражда момче, което съдбата ще превърне в един от най-обичаните учители на Българското възраждане – Юрдан Ненов. В рода му грамотността е като наследствена черта – прадядо му Ненчо е първият учител в Елена, свещеник и човек, който преписвал книги, за да запази знанието живо. Баща му също е даскал, а дядо му преподава деца и работи занаятчийство.

Юрдан расте сред книги и домашни разкази за борбите за свобода. Още като момче тръгва по пътя на знанието – учи осем години в прочутата Еленска даскалоливница, при Иван Момчилов, и става негов помощник. Сърцето му го тегли към Русия, мечтае да продължи образованието си там, но семейството не може да плати за пътя – и младият Юрдан остава в България, готов да учи другите.

Първи стъпки като даскал

Още като съвсем млад започва да учителства – първо в селата около Елена, после в Буйновци. Неговите класни стаи са бедни, но пълни с живот. Той не се задоволява да преподава само четмо и писмо – разхожда учениците из полето, учи ги на геометрия, чертаейки триъгълници по пясъка.

С времето Юрдан Ненов става търсен даскал. През 1845 г. се озовава в Татар-Пазарджик, където заедно с други будители подема борба за модерно училище. После учителства в Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково. През класната му стая минават десетки млади българи, сред които бъдещи светила на нацията – Иван Вазов, Марин Дринов, Нешо Бончев, Константин Величков.

Представи си Вазов като момче, седнало на пейката, слуша даскал Юрдан как обяснява правилата на езика и геометрията, а после ги извежда навън – „на чист въздух се учи най-добре!“ – обичал да казва.

Будител и бунтовник

Юрдан Ненов не е само даскал, той е и будител. Той участва в борбата за независима българска църква, в организацията на Априлското въстание. След потушаването му турската власт го заточва далеч в Мала Азия.

Мисли си за този момент – човек, посветил живота си на децата, е окован и отведен на стотици километри от родината, само защото иска свободна България. Там, в Адана и Айдън, той прекарва тежки години, но духът му остава непреклонен. Много от неговите ръкописи, учебници и бележки изгарят в пожари или се губят по пътя – това е една от големите загуби за българската книжнина.

След Освобождението

Когато през 1878 година България се освобождава, Юрдан Ненов се връща и отново се захваща за работа. Става учител, пише статии и книги, разказва спомените си за борбите. През 1890 г. издава „За възраждането на българщината в Татар-Пазарджик“, а автобиографията му влиза в сборниците с народни умотворения.

До края на живота си – той умира през 1903 г. – Юрдан Ненов остава човек на знанието. Където и да е – в училище, в къщи или в заточение – той е все същият даскал, който вярва, че просветата е пътят към свободата.

---

Това е историята на даскал Юрдан Ненов – не просто учител, а човек, който се превръща в мост между тъмното робство и светлината на българското Възраждане.