Рубрика "Архивите на Стефан Попчев" представя ЙОРДАН КОВАЧЕВ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ХУДОЖНИКА НИКОЛА ДИМИТРОВ

На 12 май 1982г., 16 години след смъртта на Йордан Ковачев, неговият приятел и съученик, талантливият художник Никола Димитров пише писмо в Пещера на своя ученик Атанас Терзиев.

 Писмото се публикува за първи път и разкрива съществени страни и оценки от живота на Йордан Ковачев, от последните години.

 „Драги мой ученико,

Пиша със мъка тези редове, тъй като не виждам. Касае се за моя най-добър приятел Йордан Ковачев, от 1966-та година покойник, роден в Пещера, живял там в детските си години. Спомените за детството си той описа в романа „Тъй започна живота“, останал в чернова. Успях да го взема от дъщеря му и го предадох на Тодор Кожухаров, също мой ученик и добър приятел. Той и останалите пещерци във София са го прочели и са се възхитили, а те от своя страна го изпращат в Пещера на управляващите, за да го издадат. Потърси ръкописа и го прочети. Ще чакам писменно мнението ти. С Ковачев се познаваме от 1912г., когато бяхме съученици в Пловдивската мъжка гимназия. Бързо се подушихме и се разбрахме, че той ще стане поет, а аз-художник. Той и аз нямахме братя. Затова се побратимихме и си останахме такива до неговата смърт на 19-ти февруари 1966г., когато беше навършил 70 години.

 На 6 октомври в София с около 30 приятели отбелязахме 70-тата годишнина. Присъстваха проф.Андрей Стоянов, писателят Георги Томаневски и др. Казаха се хубави слова за него. Декламираха се негови стихотворения. Аз прочетох негов разказ и му връчих портрета му, който бях нарисувал преди няколко години. Той го хареса много, тъй като това бе най-хубавият портрет, който съм рисувал. Той не изглеждаше добре. Като се върнал в Пловдив приятелите му също чествали. Но, той едва издържал, след което постъпил в болница. Събрах сили и веднага го посетих. Държах се като добър актьор, давайки му кураж, че ще оздравее. Това беше последната ни  среща и последните думи, които ми каза при раздялата бяха: „Кольо, виж с Методий /сина му/, къде ще закачите в кабинета ми портрета, който ми подари!“.

 Пет дни след като се върнах в София дъщеря му Анчето ми съобщи за смъртта и датата на погребението.

 Това беше 19 февруари, ден хубав, топъл и чудесен. Погребението стана след обед. Не съм допускал, че ще се съберат толкова много хора – около хиляда души. Бяха дошли от селата, от Пещера, Пазарджик, Панагюрище, Асеновград, Карлово, Чепеларе, Хасково и др., без да съобщят на вестниците и радиото.

 На гроба се произнесоха шест речи – от името на Съюза на писателите, свещеника, от Пещера и др.

 Какъв беше Йордан Ковачев? Преди всичко добър българин, благороден човек, който обичаше хората, особено пещерци и никого не мразеше, дори и тези, които така жестоко го обидиха.

 Талантлив поет, писател, председател на провинциалния Съюз на писателите, отличен преводач на стиховете от френски, руски, немски езици. Издадени са от писателския съяз избрани стихове от Тютчев, Пушкин, Лермонтов.

 Когато с групата на нашите писатели след 9.09.1944г., посетили музея на Лермонтов в СССР, той видял своите преводи поставени на видно място. Представил се на преводача, а директорът на музея го поканил да седне на стол пред бюрото, на което е стоял Лермонтов.

 За преводите на Тютчев и списание „Съвремений мир“ кн.12 от 1950г. се появява статия с най-хубави слова за Йордан Ковачев. В нея между най-добрите преводачи на Тютчев в Полша, Чехия, съветската критика поставя на първо място преводите на Йордан Ковачев. Близките изпращат писмото в концлагера в Белене. Управата на лагера, преди да му го предаде, го прочита основно. И както ми разказа Йордан: „Извикаха ме и казаха :“-Ха, ха! Тъй Вие сте били писател. Това не знаехме. Затова няма да ходите на работа вече. Ще Ви приготвим маса, стол и каквото трябва, за да си пишете и съчинявате. Може да преградим с една завеса част от стаята на счетоводството, а може и готварницата и да е широко“. И, продължава Ковачев : „Понеже беше януари, много студено, избрах готварницата.“ Но, когато се стоплило помолил да му предадат обещания кабинет. Така е в революциите. Пострадват много невинни хора, които, когато премине бурята ги реабилитират. Така е и у нас. Ще дойде време, когато на Йордан Ковачев трябва да се погледне, не като на враг на народа, а като голям приятел на народа, а особено на пещерци. Той трябва да стане гордост за пещерци  и да влезе в пантеона на бележитите пещерски граждани.

 И, когато това стане аз ще убедя наследниците да подарят портрета на своя знаменит баща на пещерския музей, в който ще вляза и аз, защото под портрета ще стои и моя подпис.

 Не оставяйте това на идните поколения, което е Ваша работа

12 май 1982г.

Твой: Никола Димитров „

Епилог : Апелът на учителя-художник към учениците не се осъществява. Романът на концлагериста в Белене бе невъзможно да се отпечати, поради цензурата, но п-късно историческия музей и краеведите възвърнаха Йордан Ковачев в пантеона на бележитите личности на България и Пещера

 

Автор: Стефан Попчев

 

Бел.ред.: Запазен е оригиналният правопис на автора.

 

Снимка - ДА-Пазарджик,

Група вегетарианци на "Вегетарианска поляна" на курорта "Св.Константин" над Пещера през 1928г.

 Йордан Ковачев е първият вляво на втори ред.

Снимката се публикува за пръв път с името на Йордан Ковачев.