Даян Шаер в Пещера

ОЧАКВАЙТЕ !

  ЕДНА ИНТЕРЕСНА СРЕЩА ЗА ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА   
 СЛОВОТО !
                   
   Среща-разговор с  ДАЯН  ХАСАН  ШАЕР  на 26 юни /сряда/ от 17.30 ч.  в комплекс” Хийт

Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. 
Родена в Русе през 1992 г. в семейство на българка и сириец. През 2007 година тя напуска Дунавския град и се премества да живее в София, където завършва гимназия, а след това и "Психология" в Нов Български Университет. 
Първият публикуван разказ на Даян е озаглавен "Като на лента" и е отпечатан в сборника "Курс по творческо писане на Сиела",  който излиза през 2014 г.  В кратката повествователна форма Даян споделя личните си преживявания, след като невнимателен шофьор убива кучето й.  И досега писателката обича да пише истории, основани на собствен опит, в които има изстрадана истина и поука. 
Роднините на баща й продължават да живеят в Сирия и затова, преживявайки мъката и изпитанията, през които преминава той, Даян създава дебютния си роман „Има ли места в Рая“. В него тя описва зараждането и победата на любовта докато се води войната в Сирия. 

 "Има ли места в Рая?" е книга за историите, които ни променят завинаги.
Между страниците се отваря свят,който ще те накара да ожаднееш за живот.Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи.За смелостта на младо момиче и силата на духа,който идва при нас в най-трудните ни моменти.За горещината на лятото и тази на любовта,която гори вътре в нас.И за небето… Това,към което гледаме,когато имаме нужда от Надежда.Но от тези небеса не падат звезди,а бомби.И не сбъдват желания,а взимат животи.Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите.После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета.Остава само сърцето,което жадно тупти за любов.
Това е история за живота,който не дава втори шанс…
Ти сам си го вземеш.

"Когато пясъчните и уханни ветрове на Сирия започват да изпепеляват животи.Когато буквите на мечтаните любовни писма започват да кървят.Тогава, за да имаш сили да поемеш дъх, трябва да изпиташ любов."`                                                                                                     (Радослав Гизгинджиев)

Даян Шаер изненадва с късометражен филм по романа с главни актьори: Мерлин Алтанова, Амина Бадер, Николай Бързилски и Александър Милчев. Сценарист е самата тя. А режисьор и оператор - талантливият Зеки Маджид.

Книгата й „На моята майка Сирия“ също е вдъхновена от истински случай. 
Тя е магически разказ за бежанка от Алепо, избягала в България с трите си дъщери.
Повествованието разказва една история за женската борбеност и дух в изключително трудните времена, на които сме свидетели - трагедията в Сирия и последиците от нея.
Ако тук търсите драма и сълзи, няма да ги намерите. Това е една история за важните неща в живота. За моментите, когато губиш пътя пред себе си и не виждаш такъв. Припомня за силата на душата и как звучи пулсът на забравените мечти. Какво си готов да направиш за хората, които обичаш? Понякога сам не подозираш каква сила криеш вътре в себе си… 
Пустинята винаги ще милее за своя дъжд така, както чужденецът за родината си. Корените на сърцето все ще се лутат в прегръдките на мислите, за да не забравяме кои сме. Тази книга не е  „Сбогом“ с родината, а едно ново „Здравей“ за душата, която съхранява в себе си цели светове, държави и истории, разказани около един залез и чаша кафе.
„Книгата "Да откраднеш сърцето на дявола” е история за онзи тънък момент, когато страстта насочва пистолет срещу разума,а тайните обвиват тъмните си листа около душата.За мига,когато целият свят се срине под краката ти заради собствените ти грешки и решения.Тогава,след края на греха,идва ред на въпроси: дали това е съдбата ти,или всъщност всеки сам избира пътя,по който да върви?
Признавам,че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер "Да откраднеш сърцето на Дявола", се подведох по атрактивността на заглавието.Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство-любовта.
Възхитен сън от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини,в които потапя съдбите на своите герои.Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските  изводи за това,което не се случва,докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето,в което живеем.
"Липсващите думи болят много повече от казаните…" - от висотата на житейския си опит съм готов да се подпиша под тези думи, защото знам,че и най-красивите, и най-тежко казаните слова отлитат,а недоизказаната истина може да те потопи в тъмните дебри на недоизживяното."
( проф.Стефан Данаилов)