Крил ли се е в Пещера Паисий?

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че според Никифор поп Филипов Паисий Хилендарски се е укривал в средата на XVIII век в Пещера?

Никифор поп Филипов е роден в Якоруда, Пиринска Македония (тогава Османска империя) на 14 март 1867г. в семейството на поп Филип Стоянов и Мария поп Филипова. Работи като учител по история и география в села от Самоковско, Софийско и Трънско и в родната си Якоруда, където става и директор на смесената прогимназия. Той е възпитаник и помощник на изтъкнатият просветител Никола Бележков. Под негово влияние се превръща в деен общественик и просвещенец, считан за един от най-известните краеведи на Якоруда. Издава книги за историята на родния си край. Пише под псевдонима Falko Peregrinus (в превод от латински Сокол Скитник) и този факт дълго време е скрит от широката общественост. Умира на 15 февруари 1942.

Никифор поп Филипов, снимка: Интернет

В своя статия към отделен лист на възпоменателен брой на списание „Отецъ Паисий“, издаден на 27 IX 1938г. под надслов „Родословието на отеца Паисия“ даскал Никола поп Филипов пише, че родът на Паисий е от Банско, а светското му име е Стоян Баханов. Според твърденията на даскал Никола брат на Стоян е бил Тодор Баханов- крупен търговец , а сестра му е била много красива, но разложкият субаша я оскърбил. Тя не успяла да преживее позора и се самоубила. Стоян, който по това време търгувал и водил кервани със стока разбира при прибирането си от път за трагедията, убива осквернителя с топор и се укрива в Пещера. След като кираджиите разбрали къде се крие той Стоян забягва в Троян, където се прекръства на Петър Папазов, жени се, раждат му се деца, но една нощ тръгва за Света гора, където се покалугерява и приема монашеското име Паисий.

В интерес на истината тази история е известна в Банско и разказана и от Йонко Чучулаин в написаното от него „Кратко Описание на заселването на Банско, събрано от предания на стари хора” през 1928г.. Той пише следното:

„ Веднага натоварва конете си и фамилиярно по скрити пътища отива в Троян и там се установява и се казвал там Петър Папазов (в това село има и до днес един род който се казва Папазовци и те казват, че съ дошли нейде от Разлога) за да заличи следите си обаче и това ниго уталожило от старах да не се узнае кой е ! Още в скоро време заминава с една група шопи които отивали за св. Гора и с тех преоблечен като шоп отива в св. Гора и става монах и се именува Паисий като се настанява в Хилендарския манастир и тъй се изгубва неговото родословие. Той до смъртта си не е посмял да каже месторождението си зарад страхът му от турците , а е казвал само че е от Самоковска епархия, за който се вече знае е странствал, изследвал, написал и направил за Българския народ чрез неговата Българска история наречена “Царственик” , а за сестра му се знае че след некой ден е била намерена удавена във валевицата която е до градината им до къщата им от майка й която я извадила с кука за косата й ; предполага се че или тя се е самоубила или брат й я е хвърлил във валевицата да не каже некъде за случилото се, или е казала на некой от чорбаджийте и за да се не усети що е станало е хвърлена във валевицата – защото после станало голямо издирване за този Субашия къде се е изгубил. (този Отец Паисий първото име е Стоян Баханов той се казва след всички тези събития си дошел в родното село и живеял некъде в роднини близо до глазне и като стар и дрипав калугер заповедал като умре за го закопаят в гробищата от вън в местността “Парцалето”

В труда си Йонко /Иван/ Чучулаин не дава сведения за престой на Паисий в Пещера. Такива са дадени в труда на Никола поп Филипов. В музея на град Сандански се съхранява ръкописна тетрадка със спомени от ученика на Никифор поп Филипов Стефан Георгиев Карчев, родом от с.Кресна. В нея Карчев е описал спомена си за своя преподавател и го нарича „прадедов потомък“ на Отец Паисий.

Никифор поп Филипов, снимка: „Литературен свят“

Според богослова от Банско Александър Чучулаин–син на / Йонко(Иван) Чучулаин/ именно даскал Никола поп Филипов е получил препис от Историята на Отец Паисий лично от Неофит Рилски, чийто сродник е. Самият Неофит Рилски е споделял за това, че е получил преписа от баща си поп Петър Бенин, който е бил гръкоман , но след прочитането на препис на Историята станал враг на всичко гръцко, но не е известно дали точно този препис на Историята е попаднал в ръцете на Никола поп Филипов.

Снимка: „Книжен пазар“

Въпреки, че редица мастити историци с категоричност отхвърлят твърдението за подобна „хайдушка постъпка“ от страна на великия просветител двама банскалии, оставили своя отпечатък в краеведението на Разложко дават аналогични сведения за събитията. Дали действително Паисий -монахът от Света гора се е укривал като Стоян Баханов в Пещера, при кого и къде, има ли достоверност в сведенията остава само историческа догадка.

 

Автор: Мария Джуркова

Източник : pa1-media.bg