На добър час, д-р Мария Динкова

Скъпи приятели ! Ще ви върнем назад към историята на националния, литературен конкурс за написване на есе"Спас Зафиров" 2013 г. След което, ще ви представим в сегашно време в една публикация същото , младо и талантливо момиче от гр.Пещера ! Годишната литературна награда “Спас Зафиров”-2013г. със статуетката Пегас се присъжда на Мария Динкова... Пещера. По повод 140 г. от създаването на НЧ“Развитие-1873″-Пещера и 120 г. от създаването на Библиотеката при НЧ“Развитие-1873″, културната институция отличи победителите в Национален конкурс и връчи на Годишната литературна награда „Спас Зафиров“ – 2013 г. и статуетката Пегас на Мария Динкова от гр.Пещера – 11 клас от ЕГ „Бертолт Брехт“- гр.Пазарджик. Поместваме есето спечелило първо място тази година : Читалището – светъл път към познание и творчество Светлият спомен за деня, в който пристъпих прага на читалище „Развитие“, продължава да озарява съзнанието ми. И до днес тая в себе си частица от трепета, който забушува из тялото на моето тогавашно Аз. Споменът, запазил се толкова ярък, все още ме кара да усещам онзи така наситен с история въздух, там , където се докоснах до първата си книжка, там, откъдето започна любовта ми към знанието. Именно там открих извора на вдъхновение. Именно този така неизчерпаем извор до днес продължава да обогатява моя вътрешен душевен свят. Читалището като обществена институция е може би една от най-гениалните идеи на българина. Невъзможно е да не се отбележи фактът, че тази форма на народна самодейност се заражда в дни на изключителни трудности и изпитания за българската нация, но е и недопустимо да не се изтъкне, че именно читалищата като обществена институция играят решаваща роля в живота на възрожденеца, защото те се превръщат в пазители за най-ценното в дни на робство – надеждата за светло бъдеще. Те са убежището за българското самосъзнание , те са се превърнали в най-непреодолимата крепост, дом на българщината. С богатата си история читалище „Развитие“ не е изключение. То е безценен бисер в огърлицата от забележителности в нашия град. Тази институция е категорично доказателство за непоклатимите духовни устои на пещерци, за нравствената им извисеност, за стремежа към избавление от адското битие в някогашните векове на робство – този така ярък наниз от благородни добродетели ме кара да се чувствам горда. Изпитвам искрена благодарност към всички онези достойни българи , съумели да съградят този остров на спасението, сигурното избавление за нашите души, а именно: Братята Петър и Георги Ракови, Иван Попов, Георги Стайков и много други знайни и незнайни патриоти, дали приноса си в името на приобщаването на пещерци към възраждащия се свят. Гордост ме озарява, осъзнавайки, че съм наследник на тези носители на ренесансовия идеал. Но именно на нас, новото поколение, се пада нелеката задача да поддържаме пламъка жив, да се грижим за нашето читалище, дома на нашата същност. Дори и да навършва 140 години, читалище „Развитие“ не е загубило своето въздействие върху всеки един от нас. Убедена съм, че всеки човек от нашия град в определен етап от живота си е пристъпвал прага на този дом на културата, дали, за да се наслади на концерт, представление, или, за да намери душевен мир, посещавайки библиотеката. Едно е сигурно, дори и само веднъж обогатил душата си , вкусвайки от облагородяващата сила на този извор, човек остава богат завинаги. Сама, изпитала неведнъж енергията на нашето читалище, знам , че душата успява да запази частица от възрожденския уют, превръщащ те в истински родолюбец, пламенен българин. От ранна детска възраст всяко дете е насърчавано да посети този храм на българщината с ясната цел да се докосне до друго скъпоценно за душата притежание, а именно познанието. Без познанието човек остава сляп, а няма нищо по-страшно от душевната слепота, защото оставаш неспособен да опиташ от истинската автентичност на своята родина. За теб светът, едновременно съчетаващ необятност и компактност измежду четирите стени на нашето читалище, остава непристъпен. Трудно е да се опише с думи магията, заключена в тази така приветлива сграда, чиято врата е винаги отворена за всеки, решил да се гмурне из дълбините на българщината. Някога самият основател на българската библиотека, Марин Дринов, е казал , че само „със своя чист ум ние лесно можем да тръгнем по пътя на цивилизацията“. Според мен Българското възраждане е факт, благодарение на своя най-отдаден помощник – читалището. То е символ на непоклатимото обединение на българския дух и стремежа към развитие. Нестихващият огън, облагородяващ душите ни, никога няма да спре да грее като ясно слънце дори и в моменти на съдбовни изпитания за всички нас, защото там някъде в нашия град Пещера едно читалище , наречено „Развитие“, ще продължава да ни напътства по светлия път на познание и творчество. Мария Василева Динкова Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ 17години, 11 д клас И днес ..... УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" Вчера в 9:21 ч. · Представяме ви Доктор Мария Динкова Едно от младите и много талантливи лица в редиците на Пирогов Мария е един от деветимата пълни отличници на Випуск 2020 в Медицинския факултет към МУ-София На церемонията по полагането на Хипократова клетва тя представи присъствено своите 477 колеги Доктор Динкова продължава своето обучение като специализант в Клиниката по детска анестезиология и реанимация в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ”Като лекар е изключително знаеща, много сръчна, много талантлива. Била е на клинична практика в Университетската болница в Хирошима, Япония. Тя е и интересен човек. Занимава с планинско бягане и има отличия и в това. Невероятно дете! Гордея се, че такива млади хора са част от нашата клиника”, казва доц. Румяна Андонова , началник на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в Пирогов На добър час, доктор Динкова!                   

Богдана Сиракова