Никола Костов Парисов – ХЕРкулесът по немски
“Sage nicht alles, was du weißt, aber wisse alles, was du sagst.
( Не казвай всичко, което знаеш, но знай всичко, което казваш)“– Матиас Гладиус
Никола Костов Парисов е роден на 5 ноември 1910г. в гр. Свищов. След завършване на своето образование той започва работа в първото търговско училище в България – Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“-Свищов като учител по специалността „Планиране“. Едновременно с това той преподава и немски език- специалност, която той придобива допълнително и голяма заслуга за това има съпругата му Милка Парисова , която също е учител.
Поради причини от лично естество Никола Парисов е принуден да смени своето местожителство. Така, заедно със семейството си, той се премества и започва да живее в Пещера.
Никола Парисов, освен дипломиран плановик, е и полиглот. Неговите познания са мащабни и са по много езици – немски , английски, руски, румънски, френски, турски, есперанто. До последните дни на живота си той не спира да обогатява своите знания и речник, като последната му склонност е към проучването и изучаването на ромския език с наречието, говоримо в Пещера.
Като пенсионер, Парисов е преподавател по заместване в Пещерската смесена гимназия, а в последствие и в Техникум по селско стопанство „Атанас Ченгелев“. Неговите изисквания към учениците му са известни, а самият той е атрактивна персона. По негово настояване при срещите си с него, дори и в извънкласна дейност, учениците са използвали обръщението „Herr Parissov“ (от немски – господин Парисов). Това обръщение към него остава до края на дните му.
Парисов е известен и с частните уроци, които преподава. Малко известен факт е, че той е първия педагог в града, който се опитва да въведе методът на сугестологията при преподаването на езика. Този метод предполага заповедната форма при възприемане на урока. Хер Парисов по цели нощи чертае плакати с предстоящите за утрешния ден уроци, които съдържат различни по цветове думи, произношения и значения в превод. Смятал е, че различните видове внушения способстват за запаметяването и улесняват възприятията, които да бъдат буквално наложени в съзнанието на учащия. Благодарение на тази методика той успява да даде стабилна основа на голяма част от своите ученици.
Въпреки лишенията, в които живее / Никола Парисов се грижи за своя болен от години син/ той не излиза от вкъщи без вратовръзка и сако. За него облеклото е символ на уважението, което се демонстрира към общността и професията. И до сега възприятията за личността на Парисов са противоречиви – от обвинения към него в меркантилност и лудост, до огромен респект и уважение. При всички случаи личността му няма как да бъде забравена, а знанията, които е предал-пренебрегнати.
Хер Никола Костов Парисов умира на 6 март 1995г. в Пещера