Никола Петров Маринов – артистичният литератор
“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.” – Николай Хайтов
Никола Петров Маринов е роден на 13 октомври 1928г. в Пещера. През 1954г. завършва Учителския институт в гр. Стара Загора със специалност „Български език и литература“. От 1949г. до 1952г. работи като Секретар на околийското ръководство на Български Червен кръст. Той е един от създателите на Пионерски дом „Никола Й. Вапцаров“-Пещера, където работи като пионерски ръководител и директор. Дълги години ръководи ученически кръжок по художествено слово.
Никола Маринов е и първият директор на Основно училище „Великия октомври“ в Пещера, в което работи от 1960 до 1968г. Взема дейно участие при строителството на училищната сграда и съставянето на първия преподавателски колектив. Никола Маринов създава свой собствен почерк в ръководенето на училището по това време, с който оставя следа в образователната система. Маринов взема решение за решително преустройство на урока и учебно-възпитателната работа и от 1962г. стартира работа по т.нар. Липецки опит. Изучена е неговата същност и творчески е приложена в условията на колектива. Училището става център на добър педагогически опит чрез открити уроци и научно- практически конференции. За училището и Пещера се говори не само в региона и окръга, а и в цялата страна. Неговата ефективност се наблюдава и поощрява от Министерство на науката и просветата.
От 1968г. до 1984г. Никола Маринов е преподавател по български език и литература в ЕСПУ „Климент Охридски“. И до днес неговите възпитаници пазят ярък спомена за уникалния стил на преподаване на учителя Маринов. Неговите уроци са театрални постановки, в които главни герои се превръщат учениците.
Надарен с артистичен талант, носител на пламенна енергия, Никола Маринов е и виден читалищен деятел. Повече от 10 години той е Председател на читалище „Виктор Юго“ (сегашно име НЧ „Развитие-1873“) в Пещера, а над 25 години е член на читалищното ръководство.
Ярка следа в културния живот на Пещера ще оставят режисираните от него постановки „Двубой“ от Иван Вазов, „ Обикновен човек“ на Бранислав Нушич, „ Татул“ на Георги Караславов, „ Албена“ от Йордан Йовков, „Островът на Афродита“ , авторският спектакъл „Пътуване на века“ и много други. Съвременниците му разказват, че при всяка негова проява жителите на града са тръпнели в очакване, а жадните за изкуство зрители са изпълвали читалищната зала до край, облечени в най-новите си дрехи.
За своята всеотдайност и принос към образователното дели и културното просвещение Никола Маринов е награждаван с орден „Кирил и Методий" 3-та, 2-ра и 1-ва степен.
От 1984г. се премества да живее в с. Ново село, тогава област Монтана, където до своето пенсиониране работи в Общински съвет-Ново село.
Учителят Маринов напуска този свят на 27 септември 2012г.
Използвана литература:
- Пунев, Ан. „Енциклопедичен речник на Пещера“
- Попчев, Ст. „150 години светско училище в Пещера“
- спомени на съвременници