Николина Барбутева с достойно участие в конкурса "Събудих се и видях града различен"
c
През септември 2020 година се проведе литературен конкурс, в който се включиха участници от различни възрастови групи, сред които и пещерската писателка Николина Барбутева. Есето й бе сред достойно отличените и представя вижданията на авторката за обстановката в условия на COVID-19 и как цялостната промяна в ежедневието ни се отражи като личности и като група.Темата на конкура е обърната в по-голяма степен към промените, през които преминава градския тип човек в условията на пандемия.
Публикуваме автентичното есе без редакторска намеса.
Събудих се и видях града различен
Още в своето начало 2020 г. бе посрещната с големи очаквания като всяка нова година. Надеждите и плановете бяха бързо попарени от ситуация, която в началото приличаше повече на холивудски филм, отколкото на реалност. Заживяхме в страх и паника. Изпитахме за първи път феномена социална изолираност. Изправихме се пред ново предизвикателство, което още не е приключило. Различни сме и всичко около нас също се е променило. Но като всяка промяна и тази донесе добри неща.
За първи път градският човек остави забързаното ежедневие и неговият дом се превърна в негова крепост. За едни това се оказа, че има по-положителен смисъл, отколкото за други. И все пак, останахме по домовете си, заработихме от вкъщи, започнахме да прекарваме повече време със семейството си, обърнахме внимание на себе си. Имахме нужда да забавим темпото и да преосмислим всичко в и около нас по нов начин. Пренастроихме плановете си.
Да, социалните контакти намаляха, а излизанията ни станаха само по необходимост. Намаля използването на градския транспорт, че дори и на личните автомобили. Хората преоткриха и оцениха едно простичко нещо – да бъдат дори и за малко навън, за да се разходят, за да подишат чист въздух, за да усетят природата в такива близки места като в парка отсреща например. Малки неща, но с голямо значение. За мен лично кратките разгодки в пика на пандемията бяха като награда след работния ден. Чакани и нужни.
Градът се промени заедно с нас. Природата си пое въздух от много дълго време насам. Може би от векове. Шумът на току-що събудилия се град, в който всеки отива на работа или училище, изчезна. Чухме природата, чухме птиците. Толкова дълго все природата слушаше нашите думи. Сега чухме нея. И тя се оказа, че има нежни думи. И тя, и ние имахме нужда от почивка, за да се изслушаме. Може би не всеки е чул гласа й, но който е искал, е успял, защото тя си даде рестарт.
След два месеца изолация се събудих и видях града различен. Можех да се насладя по един нов начин на изгрева, на песента на птиците, на въздуха. Цялата тази промяна се запечата в съзнанието ми, защото е красива и защото никога преди това не съм я усещала. Животът се прероди и се усетихме с нови сили. Вярвам, че всички сме нови и в емоционален план. Природата отдавна зовеше към почивка и накрая си я получи. Оказа се, че й трябва съвсем малко, за да е щастлива.
А ние научихме ли си урока, за да бъдем по-здрави и по-щастливи? Научихме ли се да обръщаме повече внимание на природата и на себе си по здравословен начин? Да, изолацията не е леко нещо. Ако продължи дълго, ще има пагубни последици. Преди да останем по домовете си все се говореше за екологичен начин на живот, за това как замърсяваме околната среда и как тя се нуждае от почивка и че ако я щадим, тя ще се трасформира. Всички тези хипотези се превърнаха в доказана теория. Дано оттук насетне осъзнато да пазим това, което постигнахме, а не просто природата да си почива от нас поради такива обстоятелства периодично. Видяхме, че можем да сме по-пестеливи с траспорта и пак да се чувстваме модерни граждани.
Нека положителната промяна да е виждана всяка нова сутрин и да е наслада за всички ни. Всеки иска да живее в по-добра среда, но добрата среда трябва да се създава, особено за обществото на напрегантия XXI в.