Отец Боян Саръев в Пещера
c
БИБЛИОТЕКАТА ПРИ НЧ”РАЗВИТИЕ-1873” ГР.ПЕЩЕРА ИМА УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНИ
НА СРЕЩА-РАЗГОВОР С „ГЛАСЪТ НА ВИКАЩИЯ В ПУСТИНЯТА” ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ
НА 29.10.2019 Г. /ВТОРНИК/ ОТ 17.30 Ч. В ХГ „ПРОФ.ВЕСЕЛИН СТАЙКОВ”
„Аз вярвам, че Бог има добри планове и добри намерения за нас.Просто трябва да сме по-добри….”
Отец Боян Саръев
Боян Симеонов Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи.
През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Успение Богородично“ в град Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност.
„Кръстителя на Родопите“ – така наричат отец Боян Саръев.
Номиниран е с 3 почетни отличия за обществена дейност и е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности по света.
Православното духовно средище „Св. Успение Богородично“ в кв. „Гледка“ град Кърджали е изградено по инициатива на Отец Боян Саръев и изцяло със средства на дарители.
Един от най-мощните духовни центрове у нас, който служи като стожер на християнството в Родопите
В обучителния му център се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри. Има и неделно училище, конферентна зала и библиотека.
В манастира на отец Боян Саръев, „Св. Успение Богородично“ се намира единствената в България частица от Светия кръст, а също и мощи на други светци, открити при разкопки и подарени на манастира от археолога Николай Овчаров.
През 1996 г. излиза неговата книга „Гласът на викащия в пустинята”. В нея с искрен и дълбок, със самороден блясък звучи съкровената изповед на отеца.
Будителският му глас ни води като в библейски сюжет по следите, оставени от една силна, неподкупна и отговорна личност, познала болката на своя народ и станала част от нея. Води ни към проблемите на един исконно български край и на най-българските му обитатели.
Така “Гласът на викащия в пустинята” въздига стремежа към пречистената вяра и към осветеното битие с тайнствата на вечността.