Пещерец е инициатор за празнуването на първия празник за Светите братя Кирил и Методий в Калофер

Първият пещерски поет Спас Зафиров е инициатор за празнуването на първия празник за Светите братя Кирил и Методий в Калофер на 11 май 1856г. като Ден на българската просвета и писменост. Това събитие  било така значимо, че е отразено в изключително популярния за времето си "Цариградски вестник"

В книгата "Страници из миналото на град Пещера" историкът Иван Попов пише:

"Калоферецът дядо Паничков разправял на Н. Начева следното за С. Зафиров: “Бях клисар в църквата „Св. Атанас“. Посещаваха ме даскали. Дохождаше и Сотираки, особено вечер да лафуваме. Понякога играехме на карти – кончина. Една вечер по Великден, като разглеждаше какви книги имам, Зафиров видя един дебел славяноелински лексикон – Цветник, напечатан в патриаршеската печатница в Цариград. В края му имаше прибавено житието на „Св. Кирил и Методий“. (Това била славянската христоматия на Неофит Рилски, печатана през 1852 г.)На стр. 269 – 299 се намирало „Житие и труди преподобних отец наших Методия и Константина, нареченого Кирила, епископов моравских, учителей славянских. Празник 11 день май“. Сотираки взе книгата и я прочете. На другия ден пак дойде, разправи ми за житието на светите братя и ми рече: „Тая книга е много добра. Виж, освен Св. Иван Рилски и Св. Парашкева Търновска, български светци са и тия двамата братя. Те са направили голямо добро на славяните изобщо и на българите частно – изнамерили са славянска азбука и са превели на старобългарски език свещените ни книги. Трябва да им устроим празник. За сега поне да го празнуват учителите и учениците в училищата.“ Решихме да направим това. Определихме да празнуваме на 11 май, защото в една ръкописна книга намерихме литургията на месец май, 11 ден. Дойде 11 май. Събрахме помежду си десетина гроша за разноски. Варихме коливо, купихме ракия и свещи за черкова и на поповете дадохме пет гроша. На другия ден в църквата Христо Петков (Синът на даскал Ботьо) каза слово за живота на Кирил и Методий, за стореното нам добро и за ползата от учението. Това слово съчини Сотираки. В накиченото с цветя училище има само водосвет. Ала народът си работеше – чарковете за гайтан вървяха. Някои старци казваха: „Не може тъй лесно да стане праздник.“ Това беше около 1854.(Изглежда обаче, че то ще да е станало по-късно, към 1856 – 1858 г., когато за пръв път бил празнуван в Калофер празникът „Св. Кирил и Методий“. Б. М. Ив. П.). Сотираки бе писал на даскалите в съседните градове и паланки. В Пловдив даскал Сливади, ако и да се гърчееше донякъде (той бил българин от с. Каратопрак – б.м. Ив. П.) прие известието с радост. Също и Ст. Захариев от Пазарджик и Георги Икономов от Сопот. Отначало карловци не искаха да празнуват тоя народен празник, но после кандисаха. По-после празнуваха същия празник Захари Княжески в Ст. Загора и Стамо Нешов в гр. Чирпан."