Режисьор на първия български лекарски сериал е пещерецът Димитър Пунев
c
Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Мария Джуркова
Знаете ли, че…Доц. Димитър Благоев Пунев е изключително интересна личност в историята на Пещера. Той е роден през 1924г. в Пещера, завършва Пещерската смесена гимназия, но заради заболяване пропуска отбиване на редовна военна служба. Вместо това започва работа в читалището в родния си град. Развива изключително активна културна и просветна дейност. Поставя си за цел поставянето на театрални постановки на читалищна сцена с участието на местни самодейци.
Снимка: Архив на Стефан Попчев
Интересен факт е, че още през това време той открива актьорския талант на младата Катя Чукова, която първоначално е имала намерение да учи за зъболекар. През 1947г. , когато Катя е ученичка в десети клас в качеството си на режисьор Димитър Пунев я кани да играе в пиесата „Далечен път“ на Ал. Арбузов. По това време Пунев е студент по режисура в Държавното висше театрално училище /ДВТУ/ . Подготвя отлично и самата Катя Чукова през 1949г. за кандидат-студентския й изпит в същото учебно заведение. Въпреки че кандидат- студентката закъснява за приемния си изпит, комисията, начело с председателя й актьора Георги Стаматов, бурно аплодира изпълнението й и Катя е приета безапелационно да учи актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.
Катя Чукова, снимка: e-zdravey.com
Димитър Пунев завършва режисура през 1951г., като той е в първият випуск, завършил тази специалност. От десет записали се студенти, завършват само шест– – Бинка Желязкова, Борис Тафков, Димитър Пунев, Лиляна Тодорова, Парис Николов и Цветана Михайлова-Стоянова.
Пунев специализира режисура в Москва и Париж, разпределен е в Пловдивския драматичен театър, където първо работи като режисьор, а в последствие и като директор. Друг любопитен факт от неговата творческа дейност е, че в годините, в които режисира постановки за Драматичен театър-Пловдив, открива за театралното изкуство и таланта на самоукия актьор Димитър Панов. Куриозното в случая е, че бай Пано, както е известен актьорът, за пръв път стъпва на сцената на професионален театър, когато е на 52-годишна възраст през 1954 г. Тогава той играе за пръв път на професионална сцена в прочутото тогава представление „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, постановка именно на Димитър Пунев.
Димитър Панов, снимка: Драматичен театър-Пловдив
Малко известен факт е, че именно пещерецът Димитър Пунев е режисьор на първия български лекарски сериал „Ало, доктор Минев!“. Сериалът започва да се снима през 1970г., излъчва се по Канал 1 на Българската телевизия, а в главните роли са Георги Калоянчев, Емилия Радева, Невена Коканова, Васил Михайлов, Йорданка Кузманова, Катя Паскалева, Гинка Станчева и цяла плеяда български звезди.
Димитър Пунев свързва живота си и с участието си в създаването на Смолянския държавен театър. Първият работен ден на театъра в Смолян е 3 май 1951 г., първата изиграна пиеса в е „Сватба“ от Мария Симова, а първият щатен професионален режисьор е Димитър Пунев.
В последствие пещерецът за кратко работи като режисьор на отделни постановки в театрите на Перник, Русе и Кърджали.
През 1968г. защитава дисертация и получава научна степен доцент по театрална и телевизионна режисура. Започва и неговата преподавателска дейност във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1973г. на доц. Христо Христов е поверен първия клас по „Кино и телевизионна режисура“ , а за негови асистенти са поканени Людмил Стайков, Георги Дюлгеров, Бинка Желязкова, Георги Стоянов, Иван Терзиев, Янко Янков и Димитър Пунев.
Димитър Пунев е режисьор на десетки постановки, най-известните, от които са: „Мирандолина“ на Голдони, „Без зестра“ на Островски, „Картоиграч“- Достоевски , „Плодовете на просвещението“-Толстой , „Каруцата и камъкът“-Радичков, „Жив съм“ – Веселин Ханчев.
Пунев посвещава повече от 50 години от своя живот на театралното изкуство. Носител е на много награди, най-високото отличие, с което е награден е орден „Св.св. Кирил и Методий“-_ степен.
Умира от сърдечна недостатъчност на 8 септември 1991г.
Част от проучванията са дело на историка-краевед от Пещера Стефан Попчев.
Автор: Мария Джуркова
Източник: pa1-media.bg