Рубрика "Пещерци" представя Елена Гаврилова

ЕЛЕНА ГЕНЧЕВА ГАВРИЛОВА
Родена в Пещера на 14 Април 1915г. в семейството Карамфилка Христодорова Ракова и Генчо Гаврилов Гуджев- ветеринарен медик. Нейните корени са от Стрелча, потомка е на възрожденския род на Гуджевите. Когато Елена е на 10 години, с родителите си, се премества в София. Семейството трудно свързва двата края, защото бащата на Елена е тесняк – политически ориентиран против парламентаризма и често го уволняват от работа. Бащата Генчо е завършил в Германия, затова той настоява тя да учи в училище на католически орган, където обучението се води на чужди езици. Началото за нея е трудно – първоначално зубри наизуст думите, без да ги разбира, но в последствие, едва на втората половина от учебната година, вече получава сребърна звезда за успех. През 1941г. завършва право в юридическия факултет на СУ”Клиемнт Охридски” , отново с пълно отличие. Перфектно ползваща немски, френски и английски език, Елена работи като преводачка и машинописка в частни търговски фирми. През 1931г. започва да членува в РМС и заради езиковите си познания е изпратена на първата си дипломатическа мисия- през 1936г., когато е само на 21 години, нашето момиче е изпратено да представлява демократичната младеж на Международна конференция в Брюксел. Там тя създава първите си дипломатически контакти с бъдещи европейски лидери. По-късно през същата година, Елена Гаврилова участва и в Международен младежки конгрес за мир в Женева. През 1936г. започва да членува в БКП и е интернирана за 3 години в Несебър. Принудена е да премине в нелегалност след започване на Втората световна война и в продължение на 2 години успешно се укрива. Арестувана е след като я издава неин познат и срещу нея започва съдебен процес, на който прокурорът иска смъртна присъда. На делото Елена се защитава сама. До присъда не се стига, тъй като Германия капитулира и политическите процеси са прекратени. След войната Елена Гаврилова започва работа в ЦК на РМС, а от 1946г. е Завеждащ Секретариата на Вълко Червенков. От 1948 г. е отговорен секретар на Комитета за наука, изкуство и култура.През 1955г. става първата жена-директор на Българската телеграфна агенция и по нейно време се построява сградата на БТА. От 1967г. е заместник-постоянен представител на България в ООН- Ню Йорк, а през 1977г. застава начело на Дружеството за ООН в България. Член на Националния съвет на ОФ и народен представител в VI-то Велико народно събрание. През 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е на два ордена „Георги Димитров“. Елена Гаврилова е и писател – през 1995г. издава книгата „Роени в бури, от бурите по-силни”. Дарява родната си къща на Пещерската община и тя е дълги годин Дом на българо-съветската дружба. Елена Гаврилова умира на 84г. в София.