Рубрика "Пещерци" представя Георги Кьосеиванов

ГЕОРИ ИВАНОВ КЬОСЕИВАНОВ
Пещерец. Роден на 19 януари 1884г. в Пещера, в семейството на Иван Г.Кьосеиванов и Райна П.Горанова, дъщерята на ръководителя на Априлското въстание в Батак- Петър Горанов. Бащата на Георги е кмет на Пещера, по времето на убийството на Алеко Константинов и народен представител в 14-то Народно събрание. Сестрата на Георги от този брак на баща му –Райна е омъжена за Михаил Такев – министър на вътрешните работи на България. Майката на Георги Кьосеиванов умира и неговият баща се оженва за Зонка Зафирова. От този брак се ражда брат му Петър , който в последствие е и подпредседател на 25-то Народно събрание. Георги завършва основното си образование в Пещера, след това завършва гимназия в София и заминава за Париж, където през 1906г. завършва право и защитава докторат. Избира да стане дипломат, като последователно служи в българските легации в Париж, Рим и Цариград. През Първата световна война е офицер за свръзка между Цар Фердинанд и Главната квартира на армията. Счита се, че от тогава датират приятелските му отношения с цар Борис III. След войната е на служба в Берн, Берлин и Париж, а от 1924г. за една година е назначен за управляващ българската легация в Букурещ . След това е назначен за извънреден и пълномощен министър в Атина, а в последствие и в Белград. От 1934г. заема длъжността Началник на канцеларията на цар Борис III, а от 1935г. е и Министър на външните работи и вероизповеданията. На 23 ноемри 1935г. Георги Иванов Кьосеиванов става Министър-председател на България. Пост, който заема до февруари 1940г. в труден за света предвоенен период и тежка икономическа ситуация. Уменията на Георги в политиката са изкусни- за период от четири години, той успява като министър-председател да създаде една уникална политическа система. Случва се нещо уникално – без партии в България има парламент със 160 избраници, от които 93 проправителствени, а 67-опозиция, който работи без кръвопролития, стълкновения и напрежение. В началото на 1937г. той изработва наредба за провеждането на общински избори. За първи път на българските жени е дадено избирателно право. Окрилен от този успех, Кьосеиванов подготвя нови парламентарни избори през пролетта на 1938 г. Друга голяма заслуга на Кьосеиванов е, че той успява да изправи икономиката на крака, след голямата криза от 1929-1934 г. Под негово ръководство е приет Закон за индустрията. Българската промишленост е поставена под държавен контрол и бележи невероятни успехи. Върхови постижения има в много области. БНБ, с държавно участие, е основният господар на банковата система. Транспортът също е държавен. Резултатите са блестящи, ръстът на производството е 6,9%, който показател е най-висок в Европа. Но стихията на нашият съгражданин се оказва външната политика. 
В 1937 година се подписва Българо-югославският пакт за нерушим мир и вечно приятелство, който изключва военен конфликт между България и Югославия. Той успява да интернационализира Добруджанския въпрос и да определи приоритетите на българската външна политика: връщане на Добруджа, излаз на Егейско море, връщане на част от Западните покрайнини, предадени на Югославия с Ньойския диктат. В сложната предвоенна обстановка организира и три задгранични мисии, с цел да осигури най-доброто за България. Първата е в Германия, за да получи от извора информация за по-нататъшните тенденции в международната конюнктура. Втората е в Англия и Франция, а третата в Москва. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР, имащо важно значение за българското стопанство. Неговата дипломатическа активност става причина след избухването на Втората световна война цар Борис да бъде сериозно обезпокоен. Причината е, че Георги Кьосеиванов става много самостоятелен. Царят не може да предвиди накъде той ще ориентира българската външна политика, но усеща, че в никакъв случай няма да е към Германия. Това поражда конфликт между Двореца и министър-председателя. В края на 1939 г. обкръжението на цар Борис започва некоректна атака срещу Кьосеиванов и семейството му и той подава оставка. Назначен е за пълномощен министър в Швейцария. След 9-ти септември 1944 г. правителството на Кимон Георгиев подава нота за отзоваването му, но той отказва да се върне и остава емигрант в Швейцария. Умира на 27 юли 1960г. в швейцарския град Веве.