Рубрика "Пещерци" представя Христо Пунев

ХРИСТО КОНСТАНТИНОВ ПУНЕВ
Пещерец. Неговата рождена дата е 01.01.1879 г., а градът, където се е явил на бял свят е Пещера, в семейството на Костадин Пунев –кожухар и член на пещерския комитет за подготовка на Априлското въстание и на Теопи Теленчева. Бащата умира твърде млад и Христо няма спомени за него. Семейството оцелява, благодарение на близки. Завършва с пълно отличие местното класно училище и продължава в Пловдивската мъжка гимназия, където негов учител е Димитър Благоев. Христо живее в неговия дом известно време и под влияние на учителя си, се запалва по социалистическата идея, на която остава верен до гроб. Поради липса на средства е принуден да прекъсне образованието си и да се завърне в Пещера, където започва работа като писар в съдилището – това е професия, изпълнявана от грамотни люде, предвид слабата образованост на хората по това време. Този човек е автор на първата книга, издавана в Пещера- сборник от разкази „Из живота на бедните”, която написва едва 17 годишен. Поетичната му душа се свързва с младата българска социалдемокрация и Пунев встъпва в БРСДП. В началото на 1905 г. от Дружествената печатница “Труд” гр.Пловдив излиза и първата му книга със стихове “Нови дни”. Предговора към стихосбирката написва на 18.ноември 1904 г. жената на Димитър Благоев – Вела Благоева. Сред творбите на Христо Пунев трябва да се прибавят и стихосбирките :”Глас в пустиня”(1908 г.), “Неизплакани сълзи” (1923 г.) и антологията “Книга без име” (1931 г.) Творчеството му е разнородно както и неговите интереси. През 1919 г. издава сборника “Думата на фронта”, който сам определя като “откъслеци”. Ориентира се към стопанската проблематика с изследванията си “От Узунджово до Пловдив” (1935 г.) и “Килимарската промишленост и Тютюнът у нас и в чужбина”(1930 г.). Наред с изброената тематика пише “История на Съединението”, “История на Пловдив”, “Кънчата” – повест из историческото минало на Карлово, издава сборник със спомени “Голгота” (1934 г.) и др. Сам участва в разпространението на своите творби, вплетени в Библиотеката “Наша дума”, най-вече чрез книжарница “Заря” на брат си - Благой К. Пунев в гр.Пещера. Често подписва творбите си с псевдонимите Христо Венковски и Климент Орлов. Христо Пунев работи и като редактор в социалдемократическия вестник “Народ”.По това време е приятел с Алеко Константинов, Коста Лулчев и Янко Сакъзов
В политиката взема дейно участие още в годините след Първата световна война. Той е народен представител от VІ-то Велико Народно Събрание, избран с бялата бюлетина, за който президиумът на същото дава съгласие да бъде съден, заедно със своите колеги. Няколко пъти е депутат от квотата на БРСДП (о) като особено обагрени са с емоции участията му в 18-то ОНС (1919 г.) и 21–то ОНС (1923 – 27 г.). В годините на Втората световна война Христо Пунев е сред активно застаналите в защита на българските евреи, като организира подписка в тяхна защита.
Превъзходен оратор Христо Пунев силно впечатлява множеството с пламенното си слово на ж.п. гара Пазарджик при изпращане на тленните останки на писателя Алеко Константинов за София, където изпратените полицаи се опитват да прекратят митинг, организиран в почест на писателя, възпял Бай Ганьо. Христо Пунев застава начело и произнася възторжена и пламенна реч за живота и делото, по начин, по който кара същите тези полицаи да ръкопляскат и скандират най-силно от всички присъстващи. Осъден е по Закона за печата за статията му „Полицията на министър Русев е кръвожадна”, излежава присъдата си в Софийския централен затвор (1928). След 09.09.1944 г. е в опозиция на Отечествения фронт. Заболява от костна туберколоза и прекарва месеци от живота си в гипсово корито. Семеен с три деца, Христо Пунев умира точно на рождения си ден през 1968г. в София.

Информация - Литературен свят, Енциклопедичен Речник на Пещера-Ан.Пунев, БСДП-България
Снимки- Литературен свят, БСДП-България