Рубрика "Пещерци" представя Спас Зафиров

Пещерец. СПАС /СОТИР, СОТИРАКИ/ ЗАФИРОВ Роден през 1816г. в Пещера, в семейството на чорбаджи Зафир, което му дава финансовата възможност да завърши Гръцкото училище в Пловдив, а в последствие и университета в Атина. Там Спас решава да се посвети на учителската професия. Владее френски, руски и гръцки език, което го прави високо уважаван и търсен преводач. Завръща се в България и започва работа като учител по гръцки език в училище в Татар Пазарджик, където работи две години, премества се в Пловдив и започва да работи в Гръцкото училище към църквата „Св.Петка”.Заради това, че преподава тайно български език на учениците си, е принуден да напусне Пловдив и се премества в Калофер, където учителства заедно с бащата на Христо Ботев – Ботьо Петков.Спас Зафиров е учител на Иван Вазов и Христо Ботев, сочи се за такъв и на Васил Левски, преподава и в Девическото училище в Калофер. Пещерецът е инициатор за празнуването на първия празник за Светите братя Кирил и Методий в Калофер на 11 май 1856г. Родът му е славен - Спас е брат на Атанас Зафиров – бащата на поборника Георги Зафиров, наричан Аптекарят на Априлското въстание. В Калофер създава семейство с Лалка Първова, която пък е сестра на съпругата на първия министър-председател на България Тодор Бурмов. С нея стават родители на пет деца – трима синове и две дъщери, най-големият от тях- Атила Зафиров е славен български генерал, уважаван дори от турците,които ставали на крака, когато преминавал. 
Спас Зафиров подчинява живота си на борбата за църковна и национална независимост. Той е първият пещерски поет- от стиховете му се вдъхновява Петко Рачов Славейков. Писател, сътворил книгите:
„Блъгарска гъсла”-в съавторство с Цветан Желев - книга за църковно-славянските букви и гръцки ноти, 
„Практическо изучение французкий язик по Олендорфовата метода”- описва метод, в който думите се заучават като отделни единици извън контекста на темата и разговора.
”Катехезис за малки деца”-книга, в която по изключително забавен начин обяснява основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори. 
Спас Зафиров е и един от първите пенсионери след Освобождението. Пенсионира се през 1878г. Умира на 30 април 1885г. в Пловдив в нищета и тъмнина, в следствие загуба на зрението си. Пещерци отдават своята почест към неговата памет, като кръщават улица в града с името му, а ежегодно от читалището в града се организира Национален литературен конкурс, носещ неговото име.