Рубрика "Пещерци" представя Йордан Ковачев

ЙОРДАН МЕТОДИЕВ КОВАЧЕВ
Пещерец. Роден на 06 октомври 1895г. в семейството на дългогодишния пещерски съдия Методи Ковачев. Бащата мира, когато Йордан е твърде малък. Майката създава ново семейство в Пловдив и Йордан бива отгледан от своя вуйчо – Михаил Мишеморов. В нашия град Йодан учи до трето отделение и след това заминава за Пловдив,където завършва основното си образование и в последствие, през 1913г., прославената мъжка гимназия „ Св.Александър I”. През 1918г. се дипломира като юрист в СУ”Св.Климент Охридски”. Още от ранните си години проявява интерес към литературата и едва 19 годишен вече публикува своето първо стихотворение „Военна пролет”. Пише стихове, разкази и поеми, в които основно внимание обръща на човечността и добродетелността. Преводач от руски и френски език. Автор на стихове, разкази, пиеси. Заедно със Стоян Андрейчин издава “Международен сборник Лев Толстой” (1936). Съчинения: “Моето утро” (стихове, 1924), “На невидими струни” (стихове, 1926), “Искри” (разкази, 1929), “Изпуснати хора” (драма, 1932), “Златни капки” (разкази и легенди, 1934, ІІ издание - 1942), “На борба с бедността” (1934, 1942), “Озарение” (стихове, 1938), “Рог жълтици” (комедия, 1945). Превежда от руски език поезията на Фьодор Тютчев (1935, 1956), Михаил Лермонтов (1941), Сюли Прюдом (1945) Горещ привърженик на учението Лев Н. Толстой за нравственото извисяване на човека, Йордан Ковачев се отдава на каузата за популяризиране на толстоизма, вегетарианското движение и борбата с алкохолизма. Той е и виден журналист, публицист, общественик и оратор. Редактор и редови сътрудник е на сп.”Вегетариански преглед”, вестниците „Свобода”, Здрав живот”, „Народна воля” и редица списания. Йордан е и изявен пацифист – твърдо излага мнението си против насилието и войната. Участва в конгрес за мир в Лион,Франция, през 1931г. Член е на Международния съюз на писателите – демократи и на Международния съвет на Интернационала на борците против войната в Англия. Със съдействието на пловдивския митрополит Кирил, се застъпва за пловдивските евреи през 1943г. Като адвокат се явява защитник по политически процеси, най-известният от които този срещу Никола Д. Петков през 1947г. Винаги, когато има възможност посещава родния си град. На пещерската сцена се играе пиесата му „Изпуснати хора”. Типично за толстоистите, Йордан Ковачев е политически ориентиран към земеделската партия БЗНС. За своята дейност е интерниран в Несебър, а отделно от това е и сочен за „вражески елемент”. Народен представител е във Великото народно събрание през 1946г., но като опозиционер е лишен от мандат, заради „противодържавна дейност”. Изпратен е в лагер „Белене", но след застъпване от страна на руския акад. Държавни, който високо оценя блестящите преводи на Ковачев, е освободен. Семеен със син и дъщеря. Краят на неговия жизнен път настъпва на 19 февруари 1966г. в Пловдив.