Рубрика "Пещерци" представя проф. Янко Тодоров

ЯНКО ЯНЕВ ТОДОРОВ
Пещерец. Роден на 22 декември 1893г. Въпреки изключително бедния живот,който води, /принуден е да работи като общ работник още от ученическите си години/ завършва с пълно отличие всички училища, в които се обучава, в следната последователност: - Пещерско гръцко училище; -българското училище в Пещера; - мъжката гимназия в Татар Пазарджик; - Пловдивска мъжка гимназия; - Софийски университет. Специализира стара история и класическа филология в Германия, Специализира в Оксфорд и Кеймбридж, Англия. През 1928г. защитава дисертация и получава доцентска степен по история на източните и класическите народи. През 1933г. получава степен „извънреден професор”, а през 1944г. „редовен професор” по антична история. Асистент на известния историк проф. Димитър Кацаров. Води университетски курсове по антична история – стария Изток, Асиро-Вавилонска цивилизация, евреите в древността, древен елинизъм и др. Проф. Янко Тодоров е най- мастития български учен в областта на античната култура на нашите земи и древните цивилизации. Автор на стотици научни трудове, книги, учебници и ръководства. Изключителен полиглот - владее и ползва /забележете!/ следните езици: старогръцки, новогръцки, латински, руски, френски, немски, английски, италиански, испански, есперанто, турски, арабски, иврит, китайски, японски, полски, немски, словашки, чешки, сръбски, хърватски. За времето си повече езици от него, е владеел единствено проф.Александър Балан. Под силно давление на учението на Лев Толстой – толстоизъм, проф. Тодоров става последовател и донася в Пещера това учение, съдържащо се във въздържание, вегетарианство, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол. Член и съосновател на Български вегетариански съюз, както и дългогодишен редактор на списание „Вегетариански преглед”. Виден пацифист – делегат на множество конгреси и конференции. Единственият пещерец, който през 1923г. се среща с Джавахарлал Неру на Конгреса на мира във Виена.През 1937г. донася в Пещера първия голф-панталон, който бил приет с любопитство и присмех от тогавашните съграждани. Когато е 35 годишен встъпва в брак с Вела Павлова – нейните братя са последователно министри от правителствата на Стамболийски и Отечествения фронт, земеделци. Това обуславя и политическите земеделски пристрастия на проф. Тодоров. Още повече, че в България толстоизма, чийто последовател е Янко Тодоров, се развива най-вече при управлението на БЗСН в годините 1920-1923 – основават се колонии, издават се книги, списания и вестници. Български толстоисти участват и в политиката, като се стремят да прокарат в програмата на БЗНС проект за единен налог на земята, без значение селска или градска. Любопитна подробност на една от снимките, предоставени ни от проф. Делев от Историческия фактултет при СУ „Св. Климент Охридски”, е фотография на група празнуващи учени, между които и проф. Тодоров. Виден въздържател, той е призован от компанията, да вдигне тост за здраве на своите колеги, през което време е фотографиран. Това би било невероятен компромат за нашият учен - въздържател, последовател на принципите за отричане на употребата на тютюн и алкохол, ако в чашата нямаше чиста вода. Публикуваме снимката тук. 
Проф. Янко Янев Тодоров прекратява научната си дейност след промените в страната след 9-ти септември 1944г. и в последствие на това настъпилите промени и в Софийския Университет /1948г./ Неговите схващания за живота, политическите, идеологическите му възгледи ярко контрастират с промените. Той поставя себе си в дълбока изолация и прекратява своята активна дейност. Неговите заслуги в областта на античната история остават дълго време неразбрани. Научната общност преоткрива трудовете на нашият съгражданин, след големите открития на проф. Овчаров и Георги Китов, като последователи, изучаващи трудовете на проф. Тодоров. По случай 110-та годишнина от рождението му през 2015г., Нов български университет организира академични четения в негова чест. Студенти на проф. Тодоров са видните историци проф.Димитър Ангелов, проф. Христо Гандев, проф. Бистра Цветкова и проф. Иван Дуйчев, който нарича нашия професор „Заслужил историк на древността”.
Проф. Янко Янев Тодоров завършва своя земен път след тежко боледуване на 11 май 1951г. в София. Трагично в тази дата е, че на същата дата през 1990г. умира и синът му – Божидар.

Снимките са предоставени с любезното съдействие на Константина Лунин и проф. Петър Делев от Историческия факултет на СУ "Св.Климент Охридски", 
Ползвана информация : "Български историци. Биографично-библиографски справочник"- автор Петър Чолов, "Алманах на Историческия факултет на Софийски Университет"-2008г. , "Енциклопедичен речник Пещера" с автор Анастас Пунев