Рубрика "Пещерци" представя акад.Веселин Хаджиниколов

Пещерец. Роден на 4 май 1917г. в Пещера, в семейството на Димитър Хаджиниколов- шивач, който умира твърде млад и оставя съпруга и три деца. Веселин завършва основното си образование в родния град, а след това приятели на баща му го уреждат да учи средно образование безплатно в Духовната семинария в Пловдив, която той завършва, когато е на 20 години. Става стипендиант към Духовната академия в София и получава богословското си образование през 1937г. За кратко е учител в Пещера, но отново се премества в София, където започва работа като редактор в сп.””Исторически преглед”. Записва и завършва право в СУ”Св.Климент Охридски” и става асистент , а в последствие и преподавател по история на КПСС към Стопанския факултет на университета. През 1951г. става научен сътрудник при БАН, а през 1952г, вече е с научна степен доцент по стопанска история към ВИИ „Карл Маркс”-София. От 1960 до 1963г. е и заместник-ректор на института. Работил в Института по история при БАН, където в продължение на 10 години завежда секция "Обща история"; директор на Етнографския институт с музей при БАН. Бил е главен редактор на списания "Родознание" и "Българска етнография"; дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците. Бил е член на: ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, Фондация "Славяни", Общобългарски комитет "Васил Левски", Дружеството на стопанските историци в България, Академичен клуб "Проф. Марин Дринов"; член-кореспондент на Академията на науките на ГДР; член на Македонския научен институт.
Удостоен с орден "Народна република България", II степен (1977). Основните му интереси са в областта на стопанската история, профсъюзното движение, българо-руските и българо-германските отношения, живота и дейността на Георги Димитров, теорията на етнографията и етнографията на България, родознанието. До 1972 г. е професор по история в Българската академия на науките, когато става и доктор на историческите науки. През същата година проф. Веселин Хаджиниколов става директор на Етнографския институт с музей при БАН. Повече от четвърт век се посвещава на етнографската наука. Занимава се активно с предмета, структурата, връзките с другите хуманитарни науки. Акад. Хаджиниколов доказва организационните си способности и като главен редактор на списание "Исторически преглед", зам.-ректор на ВИИ "Карл Маркс" (днес УНССС), в много други организации, съюзи, редакции, научни звена, свързани с историческата наука и с обществения живот. 
Автор и съавтор е на следните по-важни трудове: "Стопански отношения и връзки между България и Съветския съюз до Девети септември (1917-1944)", "Революционното профсъюзно движение в България. Кратък исторически очерк", "Обща стопанска история"; "Нова и най-нова стопанска история", "Георги Димитров. Биографичен очерк"; "Етнография и съвременност"; "Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука"; "Българска народна култура"; "Българо-германски отношения и връзки (том 2-4); Етнография на България" в три тома и др. Акад. Веселин Хаджиниколов е сочен за един от идеолозите на възродителния процес, наравно с акад. Благовест Сендов и Александър Обретенов.
След промените през 1989 г. взема дейно участие в работата на Македонския научен институт като член на съвета. До кончината си на 30 май 2003 г. ученият остава верен на левите си убеждения и продължава своите научни изследвания по въпросите на българския етнос и родознанието.