Сахата в Пещера отмервал времето с християнска камбана

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че…Въпросът относно възрастта на часовниковата кула в Пещера, която пещерци наричат Сахата, стои нерешен от десетки години. Според някои изследватели на историята, годината на построяване е около 1650г., според други –  около 1710, а според трети – около 1850г. Тя е считана за втората по възраст часовникова кула след тази в Пловдив, намираща се на Дамов хълм. Освен колебанията за възрастта на кулата, едно писмо дава и любопитен факт по отношение на камбаната, която му е поставена. Времето тогава не се е отмервало с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. От друга страна, той е служел и за намаляване на нелоялната конкуренция. Неговият звън вечер е определял времето, в което всеки дюкян трябва да затвори.

На 18 септември 1925г. първият кмет на Пещера след Деветоюнския преврат Никола Търпоманов (1880-1959г.) и маститият пещерски историк проф. Янко Тодоров (1893-1951) пишат писмо до Стою Шишков, изтъкнат пловдивски историк и географ. В него Търпоманов дава пълно и точно описание на камбана, която е преместена от часовниковата кула в града на сградата на Реалната гимназия в Пещера. Писмото съдържа скица за изгледа й, както и размерите.

Янко Тодоров

Писмото гласи следното:

„ Камбаната на Пещерската непълна гимназия носи дата

1783 и латински надпис GLORIA IN EXCELSIS DEO,

(което ще рече : Слава во висините Богу)

И схема на камбаната. , в която е описана височина 23 ½ см. , ширина при върха 18см., ширина при дъното – 32см. И допълнителен надпис „От пиринч. На тежест изглежда да е около 25-30кг.“

Този текст е датиран с дата Пещера 16-IX-25. и носи подписа на проф. Янко Тодоров – пещерски историк с огромно влияние в науката история)

Писмото продължава с почерка на Никола Търпоманов, а съдържанието е следното:

Писмото се намира в Държавен архив – Пловдив

„ Уважаеми Господин Шишков,

Горната малка камбана беше на градския часовник, строен от турците в турско време. След като се развали часовника принесоха я на камбанарията на черквата „Св.Димитър“ тука и по-миналата година туриха я на куличката при нашата непълна гимназия. По латинския надпис личи, че тя трябва да е задигната от турците от някоя черкова или монастир католически иначе щеше да има славянски надпис

Пещера 18.IX 1925г. С поздрави : подпис на Никола Търпоманов „

Никола Търпоманов

В писмото авторите правят извода, че камбаната е плячкосана, но разбира се е напълно възможно самата камбана да е поръчана за отливане от турците, които са строили часовниковата кула и по чисто съвпадение на обстоятелствата за отливането на тази камбана да е ползван калъп, по който е отлята християнска камбана. Каква е истината остава само да гадаем. При всички случаи поставяне на християнска камбана на обект, строен от мюсюлмани говори или за огромна толерантност в отношението към безпроблемното съжителство на двете религии в града, или за абсолютно неразбиране на латинския.

Фотографията е собственост на Университета в Граац

Автор: Мария Джуркова

Източник: https://pa1-media.bg