Собственикът на "Пещера" АД - най-големият изобретател в текстилната индустрия

Снимка на Лади Ванек, източник: ДА Архиви-Пловдив

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че…Лади Вензел Ванек е роден на 4 декември 1903г.в в гр.Нови Етинк – Чехия в семейството на текстилен работник. Семейството емигрира в България, където бащата на Лади Ванек започва работа във фабриката за текстил „Евлоги Георгиев“ в гр. Карлово.

През 1914г. Вензел Ванек е поканен да работи като ръководител в друга тъкачна фабрика в Габрово и цялото семейство се премества да живее там до 1926г. Лади Ванек завършва втори гимназиален клас, но е изключен от училище като участник в стачката на Априловската гимназия през 1919г. Опитва се да се запише в морското училище във Варна, но не е приет и едва 15 годишен започва работа като шлосер във Флотския арсенал. По-малко от две години след това вече е ръководител на работилница във фабрика в Габрово, а на 21 години е един от най-търсените текстилни техници за ремонт и монтаж на тъкачни станове. Работи като шлосер и текстилен техник в няколко текстилни и предачни фабрики в Провадия, Пещера и Пловдив. Заради високата си професионална квалификация е желан не само за работник и консултант, но и за съдружник в много фабрики от текстилната индустрия в България. През 1941г. Лади Ванек заедно с Павел Радев от София купуват фалиралата текстилна фабрика на братя Паликарови в Пещера.

В съдружието влизат още Григор Панеков, Александър Ципораков и Георги Ташев и така се образува тъкачна фабрика акционерно дружество „Пещера“ в град Пещера.

Собствениците на тъкачната фабрика в Пещера, снимани пред самата тъкачница
Източник ЦДА-Пловдив

За тази фабрика в механичната работилница на братя Панекови под вещото ръководство на Лади Ванек се изработват допълнителни 8 тъкачни стана, камерна скробачна машина с партидно сновило. Предвидена е и изработка на машина за тепане, с каквато са разполагали само двете най-големи текстилни фабрики в България тогава – „Марица“ и „Пловдив“, но национализацията прекъсва този процес.

Негови изобретения и рационализации са:

1.Каландър за гладене на плат 1932г.

2.Комбинирана бубинарка с пул машина-1932г.

3.Комбиниран стан – 1934г.

4.Сновила конусна за сноване-1936

5.Жигери за боядисване – 1937

6.Сешилна за сушене на прежди – 1937

7.Метрачка за измерване на платове – 1937г.

8.Скробачна за скробване на прежда /дотогава се е осъществявало ръчно/-1938г.

9.Центрофуга за цедене на боядисани тъкани-1938г.

10. Скробачна машина с партидно сновило-1942г.

Лади Ванек участва със своите иновации в редица технически изложения в страната и Европа, от където печели призови места и поръчки за изработка на станове и каландри.

Опитът и знанията на Лади Ванек се използват след национализацията на промишлеността в 1947 г. Той участва в организацията по уедряването на текстилната фабрика „Марица“ – Пловдив през 1948 г., а през 1951 г. и на предприятието „Асен Халачев“ в гр. Плевен.

Снимка на акционерите на „Пещера“АД- седнали отляво надясно -Георги Ташев, Лади Ванек, Павел Радев, Александър Ципораков и Павел Панеков /1942-1943г/
Източник: ЦДА-Пловдив

Въпреки това като едър капиталист-собственик на фабрики е било нужно да защитава своята биография и след 9 септември 1944г. той пише своята автобиография, в която видно място отделя на това, че е участник в бунтовете на Априловската гимназия, на факта, че майка му е шиела военните униформи на участниците в Балканската война безвъзмездно, както и, че семейството е било преследвано като еврейско, за което се е наложило той да се покръсти.

Умира през 1984г. в Пловдив, но остава едно от имената на текстилната индустрия в България, допринесли най-много за техническия прогрес.

 

Автор: Мария Джуркова

 

Източник http://pa1-media.bg