Спас Зафиров от Пещера – поет и учител на велики българи

Снимка: Исторически музей-Калофер

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

Знаете ли, че… Спас Зафиров е роден през 1817г. в семейството на Зафир чорбаджи. Получава солидно за времето си образование. Владее няколко езика, сред които гръцки, френски, италиански, руски и турски. Сочен е за първия пещерски поет. Счита се, че от него се вдъхновява дори Петко Рачов Славейков. През 1857г. издава книга с поезия „Българска гъсла“ в съавторство с Иван Желев, а един от стиховете му е определян за времето си като първи любовен:

 

Източник: „Дигитална българска съкровищница“

„Кажете ми как ще мога

да живея в тойзи свят

кога за немилостиво либе

вехна като цвят?

Аз ще стана окаяна

жертва на немилостта ти

с непрестанна тебе мисъл

дан на хубостта ти.

Мога ли живя без сърдце

откакто съм человек?

Грабна ми го, тя го има

ще го има и до век.

Че от нея ще да ми е

Пагубата аз познах

Но да я пък ненавиждам

досега аз не посмях

Кажи, либе, ако съм ти

друга грешка аз сторил

Освен тая, че те обичам

И съм ти го известил

Само ножа да ти връча

удри ме да ти река

и с целувки да покривам

таз що ще ме удари ръка

Изгниха ми вече гърдите

Веч омръзна ми в света

Конец ще дам на живота

и ще го немилостя.

Източник: „Дигитална българска съкровищница“

Спас Зафиров е учител на едни от най-великите българи – Христо Ботев, Васил Левски, Константин Стоилов, Иван Вазов. През 1901 г. Вазов го описва в разказа си „Видено и чуто“ така: „Той беше вече на години човек, със сухо, набръчкано лице, добросъвестен учител, но лишен от дарба на слово. Говореше бързо, неясно и спънато. Този сериозен, почти мрачен човек, беше автор – кой би повярвал? – на една еротическа песнопойка. Тия любовни песни, подражание на гръцки, аз учех наизуст като юноша. Чудно е, как в онова време на робство любовната и анакреонтичната поезия цъфтеше; тя се гълташе от стари и млади, от моми и деца. Бунтовнишките песни още не бяха изместили тая блудкава и сантиментална поезия. Тия песни именно ми се въртяха винаги в ума, когато гледах Зафирова да преподава. Френски език преподаваше сухо, но гръцки преподаваше с усърдие и с явна любов. Той с наслада се впущаше в неизбродния лабиринт на елинските глаголи и разкриваше тайните на елинското красноречие, обладавайки до съвършенство гръцкия изговор на буквите „тита“ и „делта“.

Бележки за успеха на Константин Стоилов за учебната 1866-1867г. с подписите на Йоаким Груев и Спас Зафиров. Документът е собственост на ДА-Пловдив

Спас Зафиров работи като учител в Калофер в училището на бащата на Христо Ботев- Ботьо Петков. Там той инициира празнуването на първия празник за Светите братя Кирил и Методий на 11 май 1856г. като Ден на българската просвета и писменост. Това събитие било така значимо, че е отразено в изключително популярния за времето си „Цариградски вестник“. През 1860 г. започва работа като учител в Пловдивското главно училище, където работи съвместно с Йоаким Груев и Драган Манчов, на който помага за съставянето на читанките за отделенията „Бащин език“.

Подробности за родословното дърво и работата на Спас Зафиров с Драган Манчов ще разберете само ако следите редовно тази рубрика.

Автор: Мария Джуркова

Източник:  http://pa1-media.bg