Спасителят на Пещера Осман Ефенди е бил несправедливо уволнен от Стамболов и Фердинанд

 

Портретът на Осман Нури е собственост на роднини

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че… Осман Нури Ефенди е считан за един от най-големите закрилници на Пещера. И до сега в града се отбелязват чествания в негова памет. Историята сочи, че той отклонява сам, благодарение на авторитета и влиянието си, башибозука тръгнал на клане в града.

По сведение на Иван Попов, историк и син на Стоян Попов-очевидец на събитията, след като в Пещера навлизат руските войски, Осман Нури е притеснен за живота си, събира покъщнината и семейството си в каруца и тръгва за Турция. Пещерци го спират и го уверяват, че косъм няма да разрешат да падне от главата му – знак, че не са забравили стореното от него за тях.

В своята книга „Осман Нури Ефенди-големият помак на българите“ проф. Тодор Балкански описва десетгодишния му стаж в Пазарджишкия окръжен съд, но погрешно посочва периода на дейност и мотивите за освобождаването му. Професорът пише следното: „За съжаление, в архивите на Пазарджик и София не открих документи от дейността на Осман Ефенди в Пазарджишкия съд по причина, че документация за онзи период не съществува“.

В интерес на обективната действителност такава документация съществува и се публикува за първи път в тази статия. За съжаление тя не е така героична, каквато би ни се искало да бъде и както е описана от проф. Балкански.

В Държавна агенция „Архиви“ се съхранява кадровото досие на Осман Нури Ефенди, в което е описан стажът му в Татар Пазарджишкия окръжен съд. Накратко: На 21 юни 1879г. той е назначен на работа като член на съдилището.. За целия период на служба от 10 години той е ползвал отпуск общо 87 дни по „уважителни и домашни причини“, не е имал никакви нарушения и в досието му не фигурира нито едно дисциплинарно наказание. Заплатата е била фиксирана- 300 гроша на месец.

С указ №175 от 10 май 1889г. на Негово Височество Княз Фердинанд  Осман Нури Ефенди е уволнен от работа без предизвестие и без обезщетение, като възнаграждението се спира от датата на уведомяване. В мотивите на указа е записано „… за да се има предвид за друга работа“.

В своето отчаяние Осман Нури пише писмо до министъра на правосъдието през юни 1889г. В него той недоумява причините за своето уволнение, дава биографични данни за себе си и своята дейност и информира, че с тази заплата изхранва 14-членно семейство. (В много от историческите анали, публикувани за живота и делото му се уточнява, че Осман Нури е осиновявал деца (в това число и българчета) на които е осигурявал препитание и образование.

С искане да бъде възстановен на работа и в защита на Осман Нури Ефенди се обявяват над 100 граждани и организации от всякакъв етнос и вероизповедание, разчита се дори печата на Т.Пазарджишко арменско черковно настоятелство. Те пишат писмо до министъра на вътрешните работи. Друго писмо е изпратено и до Министерство на правосъдието.

От тези писма видно няма успех. Дори едното от тях е резолирано с кратка бележка и подпис на Стефан Стамболов, в която се пише „Г-ну Министру, да се отговори, че Осман Нури е уволнен от заеманата позиция член към Т.Пазарджишкия окръжен съд понеже не знае официалния език в следствие на което не е в състояние да извършва писмената работа в съда, което закона възлага на членовете на съдилището.„

Явно все още заблуден от обещанието за пренасочване към друга длъжност Осман Ефенди пише ново писмо-прошение. Този път до Министър -председателя на Княжеството. Съдържанието на писмото е следното:

„До Господина Председателя на Министерский съвет на българското княжество от Осман Нури бивший член при Т.Пазарджикский Окр.Съд, живущ в Т.Пазарджик

 

 

Господин Председателя,

Долуподписаний български поданик бивш член при ТПазарджик с настоящето Ви явявам следующето:

Порастнах и живях в г.Пещера дори до 1979год, когато и бях назначен на длъжност. От 1854 г. до 1879г. учителствувах при мюсюлманското в г.Пещера училище. През най-трудните за християните времена бил съм най-големия тяхен защитник. През рисковата за българщината 1876год. особено в нашите места колкото ми са се позволявали силите и влиянието, което съм имал пред тогавашното турско правителство и необузданите башибозуци, всичките средства съм употребявал за защита на брациговци, батачани и пещерци не вярвам още и до сега да сте забравили тези ми заслуги. Европейските консули и кореспондентни лица още тогава оцениха моите заслуги. За щастлив се считам , че моето име в кореспонденции го има до европейските властници, фигуриращо като единствено измежду турците защитник на българите по онези времена. Не вярвам повечето от Г-да Министрите да не са чели в чужбина тези властници и да не са срещали името на злочестия сега Осман Нури. След Освобождението нашите съотечественици, след като оценили моите заслуги и способности представили ме види се пред тогавашната централна власт и аз в 1879год. бях назначен за член при ТПазарджикский окр. Съд. Тази си длъжност 10 години непрекъснато съм изпълнявал, дори до 13-ти май т.г. Никакво оплаквание против мен не е имало, нито пък някаква забележка е последвало за мен през това време. От отпуск не съм искал да се ползувам, като съм искал повече интереса на службата, отколкото своето спокойствие. Стремлял съм се да извършвам службата тъй както съм разбирал нейния интерес и достояние. Но за всичко това наместо награда аз бях нещастен да видя своето си отчисление. В приказа с който се отчислявам е казано, че ще се имам предвид за друга длъжност, но ето че толкоз време се изминува, а моето новоназначение и до сега не стана. Отправил съм просба до Г-на Министра на правосъдието, но и до сега никакъв отговор не получих. Моето 14членно семейство, на което препитанието беше моята скромна съдийска заплата остава заедно с мене на произвола на съдбата в най-окаяно положение. Най покорно моля почитаемий Министерски съвет, след като вземе предвид моите минали заслуги, способността ми по съдийската част, моето на старост окаяно положение да благоволи и заповяда което трябва да ми се повърне отнетата длъжност, или пък друга съответстваща на моята способност или пък предвидената в закона тримесечна заплата.

Като се надявам,че просбата ми ще бъде напълно и справедливо оценена , както и моите заслуги и способности от почитаемий Министерски съвет съм Г-н Председателю с най-голямо почитание и уважение

Покорний просител: бивш член при ТПазарджикский окр. Съд Осма Нури

г. София 28ий юний 1889год.

Отговор на тези прошения няма. Какво реално и противно на историческите твърдения се случва по-нататък с живота Осман Нури Ефенди, наричан Спасител на Пещера, Батак и Брацигово може да разберете ако следите редовно тази рубрика.

Още автентични документи:

Автор: Мария Джуркова

*Документите са собственост на Държавен архив, Фонд 254

 

Източник: http://pa1-media.bg