Спомен за Атанас Пройчев

Продиктувано от моя баща преди 25 години 

 По-долу публикувам за първи път текста, продиктуван от баща ми - Атанас Пройчев в последните дни от живота му, в края на февруари 1996 год, когато беше на легло в болница в София след хемодиализа и с остра бъбречна недостатъчност. Помоли ме да взема лист и нещо за писане. Беше много скромен и през целия си живот почти не говореше за себе си. Сега започна и ми диктуваше ясно и уверено за своята дейност. Мисълта му течеше гладко, но чувстувах, че много се вълнува. "Баща ми (Атанас Пройчев) се занимаваше с история през целия си живот. Отдаваше голямо внимание на уроците, лекциите и на краеведческата си работа. Преподаваше предимно българска и обща история в горните класове. Проучвал е много добре Римската съобщителна мрежа от Пловдив до Беломорието, изучавал е и съобщителната мрежа от Римския мост – Пещера до местноста Кулата и почивната станция. Подробно е проучвал ранно-византийските крепости в Северните Родопи, продължително се е занимавал и е извъшвал археологически разкопки на Пещерската крепост „Света Петка“ с помощта на проф. Джамбов. Проучвал е също крепостта Коручешма и крепостта на местността „Банята“. Много от резултатите от проучванията са публикувани в Пещерския вестник „ Искра“. Изнасял е лекции и беседи по Световната история след Октомврийската революция пред възрастни и ученици“ Много се вълнувах, когато преди няколко години посетих крепостта "Св. Петка" ( известна сега като Перистера) след реставрацията и. Това беше заветната мечта на баща ми. Той направи първите археологически разкопки на тази крепост през 1956 – 1964 год, като работеше всяко лято с колеги от Националния исторически музей – Пловдив. Спомням си добре, тогава бях 6-7 годишна, носех им вода и топла храна за обяд горе на хълма до казармата. Изкачвах се сама, беше много топло и се страхувах се от змии. В резултат на тези разкопки беше разкрит главния вход на крепостта и други помещения в нейната югоизточна страна, много златни и сребърни монети, кюпове, глинени съдове и други предмети. Всички тези реликви бяха предадени в Националния исторически музей в Пловдив. Излязох от крепостта Перистера - същия вход, разкрит и показван от баща ми, когато бях дете, със силни и смесени емоции. От една страна се радвах, че мечтата на баща ми е сбъдната – крепостта Перистера е реставрирана, интересна за идните поколения, изглеждаща внушителна в днешно време, когато той отдавна не е между живите. От друга страна и до сега нося със себе си болката, че при излагането на историята на тази крепост, горе на хълма, не намерих нито един ред, нито дума за времето на първите археологически разкопки...Напротив - от описанието ставаше ясно, че крепостта Перистера е разкрита и реставрирана след 2000-ната година с финансовата помощ на Европейския съюз. С гордост, преклонение и дълг към идните поколения бих искала да разкажа сега, макар и със закъснение от 25 години - още повече, че може и да съм единственият свидетел в днешно време за самоотвержения, многогодишен труд на моя баща и неговите колеги през периода 1956-1964 год. при извършването на първите археологическите разкопки на крепоста "Св. Петка" ( Перистера) - край град Пещера.

Автор- проф.Ектерина Сулева (Пройчева)