В рубрика "Пещерци" представяме Нестор Личев

В рубрика "Пещерци" представяме Нестор Личев c
5.02.20 г., 14:54

Нестор Ганчев Личев е роден през 1869г. в Копривщица. Записва се да учи "Фармация" в унивеситета в Загреб и завършва през 1899г., когато е 30-годишен. Година по-късно , през 1900г., получава първата концесия и разкрива аптека в Пещера. Първоначално работата е твърде слаба, предвид факта, че пещерци са свикнали да осъществяват своето лечение по старите, трдиционни методи. Нестор Личев е принуден да произвежда сам кремове и помади, за да може да се издържа и да изплаща заемите, които е получил, за да открие аптеката си. Постепенно, чрез упоритост и трудолюбие, както и за ефикасните и модерни лекарства, които предлага, получава доверието на пещерци и аптеката му се превръща в печеливша. За това спомага и факта, че неговата аптека е единствената в цялата околия. Построява модерна за времето си къща, в в която премества аптеката си.  След приключване на войните се включва в политическия живот на града. Получвайки подкрепа от клиентите, с които се държи любезно и професионално, той успява през 1923г. да се кандидатира и бива избран за председател на пещерската и околийската организация на Демократическия сговор. През 1927г. е избран за народен представител в ХХII-то народно събрание. 

 Постепенно в аптеката му започват да се предлагат все повече готови лекарствени форми и все по-малко се приемат задания за изпълнение на аптекарски приготовления. Аптеката на Нестор Личев е много добре устроена, подредена и обслужва денонощно и без почивен ден населението. Личев дарява на община Пещера средства за изграждането на канализация, паваж и тротоари на улицата, на която се намира аптеката. Така това става и първата благоустроена улица в града, която след смъртта му носи неговото име.

  Нестор Личев е баща на две деца: Елена ( родена 1934) и Тодор (роден 1939). Въпреки това той завещава цялото си имущество на общините Пещера и Брацигово, на Батак и Розово, на читалище "Развитие" и турското читалище, на свои сродници и на работниците си. В завещанието си той написва следното " На тези, от които спечелих средствата си."

 Умира през 1946г.