В рубрика "Пещерци" представяме Щерю Костадинчев

          Щерю Костадинчев е роден в с.Козарско през 1855 год.  в семейството на богат чорбаджийски род. Той е най-големия син на чорбаджи Костадинчо и Димитрия. Те има общо 6 деца   -  5 сина и една дъщера – Шерю, Иван, Алекса, Христо, Тодор и Елена. Родът Костадинчеви води началото си от Алекси, който е живял в Копривщица. Кога и как става преселването  не мога да кажа, но предполагам ,че след опожаряването на Копривщица от кърджалийските нападения през 1809 год. , родът се преселва в Козарско. Неговият живот и дела са пряко свързани с развитието на Пещерска околия.

          Щерю Костадинчев получил първоначалното си образование при учителя Велю Павлов Карагьозов. Завършва   Пловдивското класно училище “Св.Св.Кирил и Методий” с грамота за отличен успех. След  завършване на образованието се завръща в родното си село. В дните на Априлската епопея взема активно участие във въстанието. След потушаване на въстанието заедно с други заловени въстаници са арестувани и отведени в Пловдив. Осъдени на затвор и заточение, но по-късно след застъпничеството на чуждите консули в Пловдив са освободени.  И той , както много българи по онова време емигрира в Румъния и става хъш. Установява се в Браила и до обявяването на Руско-турската освободителна война той пребивава там. Тук установява връзка с братя Васил и Георги Джамбазови и Данаил Юруков от Брацигово. От пребиваването им в Браила датират добрите приятелски взаимоотношения между Щерю Костадинчев и Данаил Юруков, които укрепват още повече след като двамата се включват активно в обществената и политическа дейност след Освобождението.

          С обявяването на Руско – турската война през 1877 г. Щерю Костадинчев  се поставя на разположение на Руската армия и по-точно на предния отряд командван от генерал Гурко като преводач. Освен това  е бил изпълнител на много по – отговорната  работа по разузнаването в българските земи като задачата му е била да следи за маневрите на турската армия. И в този случай приносът му към извоюването на жадуваната свобода е забележителен. Въпреки младата си възраст се доказва като самоотвержен и непоколебим, с което печели благоразположението и доверието на ген. Гурко.

С настъпването на руските войски към  Пазарджик и Пловдив, Щерю Костадинчев, напуска щаба на ген.Гурко и се присъединява към 9-ти хусарски Кишиневски кавалерийски полк под командването на барон Александър Корф, който в началото на януари 1878 година по заповед на генерал Гурко се насочва в посока Ракитово-Батак. Полкът освобождава Пещера и се разделя на две части. Втори ескадрон освобождава Брацигово и Кричим, а част от него тръгва и към Бяга, Козарско. На 12 януари 1878 година жителите на селото посрещат руските войски, водени от барон  Корф с хляб, вино и чимшир. Заедно с руските войски Козарско посреща и своя син – Щерю Костадинчев, който ще отдаде целият си съзнателен живот за стопанското и културно развитие  на родния си край.         

          След освобождението заминава за Русия да учи военно школа. Най-напред в Петербург, след това в Одеса. Година по-късно се връща в България с офицерско звание подпоручик. Той е бил офицер в първия набор на българската войска, сформирана след Освобождението. В доклада по случай 150-годишнината на училището е отбелязано, че Щ. Костадинчев е първият от селото, изпратен да учи за офицер, но се завръща в България, защото разбрал, че ще бъде по-полезен на просветното поприще.  Вечен паметник запазен и до днес, е оставил той на козарчени – камбаната на храма “Сретение Господне”, която лично я поръчал и доставил от град Тула в Русия. Повечето от възрастните хора знаят това и благодарят на този забележителен човек. Умен, образован и с широка култура, той притежавал качества да бъде водач и човек който може да носи отговорност. Имал е огромно влияние в селото, околията и областта. Владеел руски, румънски и турски език Убеден русофил той проповядвал ,че България не може да съществува без Русия. Бил е едър на ръст, набит и с двойна руска брада  Създава семейство със съпругата Иванка, която му ражда пет деца -  Елена, Василка, Ана, Мария и Ангел.            

          След завръщането си в България се включва активно в обществения и политически живот на с.Козарско и Пловдивска област. През 1882 година едва на 27 години с огромно мнозинство е избран за кмет на с.Козарско и е такъв чак до 1899 год. По-късно в периода 1900 – 1903 год. отново е бил кмет. Избиран е за народен представител в Постоянната комисия на Източна Румелия.  Години наред е бил избиран за окръжен съветник и член касиер на окръжната постоянна комисия в Пазарджик и Пловдив  

          Взима дейно участие в Съединението на България, като поддържа връзка с БТЦРК и  комитетите “Единство”. Лично той, като Кмет обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България в с.Козарско. На този ден камбаната на църквата бие празнично. Хората ликуват от радост и масово излизат на площада, където Щерю Костасинчев държи пламенна реч за Съединението. Свещеникът на църквата отслужва благодарствен молебен за България.

           По негова инициатива Козарско е било посетено от окръжния агроном Иван Чадъров , който е бил чешки възпитаник, за да проучи природно-климатичните условия за отглеждане на овощни дръвчета, след което в селото се поставят основите на модерното овощарство.Създадени били първите 50 декара  овощни градини, с което се слага началото на овощарството в Пазарджишки окръг.

           Негова заслуга е основаването на пощата в Козарско – 1880 год., и е един от основоположниците  на  читалището и театъра в 1883 год.

           Щерю Костадинчев е поддържал близки контакти с професорът по история Димитър Страшимиров. Среща се няколко пъти с него, когато той обикаля България и събира сведения за Априлското въстание, и е един от хората които подкрепят изцяло проф.Страшимиров за написване на тритомната история на Априлското въстание /изл.през 1907г./. Основател е на кооперативно-взаимоспомагателната каса  в Козарско през 1895 г. Съдействал е пред Пловдивската постоянна комисия да  отпуска парични помощи на много от училищата в околията.

          През 1900 година Щерю Костадинчев се заема със сериозната задача да построи нова училищна сграда, тъй като старото училище вече не може да побере учениците в селото. Отдал цялата си енергия и възможности включително и със собствени парични средства новата сграда е построена и е изключително впечатляваща за времето си. Във всичките си действия като политик и управленец той е бил привърженик на виждането, че само посредством стройна и добре организирана просветна система, България може да навакса своето изоставане от останалите Балкански и европейски страни. Иѕоставане, породено от 5 вековното турско подтисничество по нашите земи. Това дава основание на училищното настоятелство да приеме решение: “Училищното настоятелство с Протокол № 18 от 28.ІІ.1922 година , като взе предвид големите заслуги на покойния жител на с.Козарско Щерю Костадинчев, който е помагал за постройката на прогимназията, грижите му за развитието на селото в образователното, възпитателното, стопанското и икономическото повдигане на селото и , че по заслуги няма равен в селото нему, то за увековечаване паметта му , реши прогимназията да се наименува Козарска смесена прогимназия “Щерю Костадинчев”.

          През 1911 година Щ.Костадинчев е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание / 15.VІ.1911г./ заедно с  Ангел Горанов, Крум Карагьозов и д-р Петко Главинов, от листата на правителствената коалиция между Народната и Прогресивно-либералната партия.  По време на заседанията на народното събрание той заедно с Петко Главинов гласуват против увеличаване правомощията на цар Фердинанд, за което са мъмрени от тогавашното правителство на д-р Стоян Данев и Иван Гешов за нарушаване дисциплината в парламентарната група.

          Щерю Костадинчев взема дейно участие и по въпроса за изграждането на ж.п. линията Пловдив – Пещера.

            Въпросът  за  свързването  на  град  Пещера  с  някоя  от  гарите  на  международната  железопътна  линия  София – Цариград  се  повдига  още  преди  Балканската  война . За  първи  път  за  това  се  заговорва  през  1903 год. , когато  производството  в  селата  около  Козарско  значително  се  увеличило ,  и  когато  гр. Брацигово  запада  икономически  и  търси  начини  да  се  възмогне .

            Тогава  кметът  на  село  Козарско  Щерю  Костадинов  свиква  на  14.ІV.1903 год. събрание  на  което  присъстват  и  представители  на  околните  села . Събранието  единодушно  взело  решение  да  се  поиска  от  тогавашното  министерство  на  труда  да  проучи  въпроса  за  прокарване  на  ж.п. линия Кричим - Пещера .Но  министерството  не отговаря  на  тяхното  искане.

            Когато  Михаил  Такев  става  министър , той  отново  поставя  въпроса  гр. Пещера  да  бъде  свързан  с  ж.п.линия ,  но  държи  това  да  стане  с  Татар  Пазарджик . С тази  цел  той  внася  законопроект  в  Народното  събрание . Във  връзка  с  този  проект  в  село  Козарско  се  провежда  публично  събрание  с  участието  и  на  представители  от  околните  села , на  което  те  протестират  срещу  този  законопроект  и  правят  предложение  ж.п.линията  да  минава  през  Кричим , Куртово  Конаре , Козарско , Бяга , Брацигово , Пещера. На  2.ІІ. 1910 год.  подобно  събрание  се  провежда  и  в  Брацигово .  

          Умира в разцвета на силите си през 1912 год.  на 57 години в Пазарджик, но е погребан в с.Козарско  с много почит и признателност към  неговите  достойни дела.

Синът му Ангел Калоянов е Околийски началник на Пещера през 1823г., а негов правнук е пещерецът Димитър Павлов.