В рубрика "Архивите на Стефан Попчев" -улица в Шумен носи името на учен от Пещера
c
В рубриката "Архивите на Стефан Попчев" представяме проф. Тодор Кикиндонов
Тодор Георгиев Кикиндонов е роден в Пещера на 21 май 1926г. Завършва средното си образование в Пещерската смесена гимназия през 1945г., а висше – през 1955г. във ВИС „В. Коларов“-Пловдив. От същата година до смъртта си той работи непрекъснато в Института по захарно цвекло край гр. Шумен „ Проф. И. Иванов“. Последователно заема длъжностите от агроном до директор на Института, превърнал се във водещ център на България по цвеклопроизводството, база за научно развитие, с международен авторитет по специалността.
Възходящо е развитието на Тодор Кикиндонов като учен. Най-напред той е младши, а по-късно старши сътрудник в Селскостопанската академия-София. Хабилитиран е чрез защита на труд за к.т.н., а в последствие – за доцент и професор на селскостопанските науки. Автор е на три сорта българско захарно цвекло. Научната му дейност е в областта на селекцията, генетиката, биологията и семепроизводството на захарно цвекло. Негова е методиката на тъканни и клетъчни култури. Създава първата в страната лаборатория по тъканни култури. Неговите търсения, постижения и разработки са успешно внедрени в практиката и възлизат на милиони.
Проф. Тодор Кикиндонов е автор на 15 книги – научни трудове със завидна популярност сред научните среди и повече от 100 научни статии. С авторско свидетелство №12124 от 27 декември 1967г. се признава авторството му за създадения нов сорт захарно цвекло, утвърдено със заповед №503 от министъра на земеделието и хранителната промишленост от 1965г. Проф. Тодор Георгиев Кикиндонов умира през 1971г.
Автор Стефан Попчев
Информацията е публикувана в изданието „Светла летопис 90 години – Пещерска смесена гимназия, СПУ, ЕСПУ, СОУ „Св.Климент Охридски" 1907-1997г."
Бел.ред. Проф. Тодор Кикиндонов е директор на института по захарно цвекло от 1964 до 1969 г. Допринася изключително много за развитието на Института. Създател на първата в страната лаборатория по тъканни култури, с помощта на която по-късно се внедряват най-новите направления в селекцията - размножение in-vitro и хаплоидията. Заради изключителните му заслуги в развитието на селското стопанство в Шумен кръщават улица на неговото име.