В рубрика "Пещерци" представяме Георги Теохаров

Георги Теохаров е една от бележитите личности на Пещера от втората половина на ХІХ век. Откроява се като пламенен родолюбец, талантлив юрист, виден общественик и политик. Произхожда от  големия възрожденски род Теохарови, съпричастен към борбите на пещерци за българско училище, българска църква и политическо освобождение от османско иго. Баща му Тодор има брат Иван, чийто синове Димитър и Атанас Горови са активни участници в националноосвободителното движение. Единият като основател на БРЦК в Букурещ и на Гюргевския комитет, а другият загива като четник заедно с Христо Ботев през 1876 година.

 Георги Тодоров Теохаров е роден в Пещера през 1836 година. Учи в началното гръцко училище в града, после в българското класно училище, а след това в Пловдив. За кратък период учителства в Пещера и Хасково, след което заминава за Цариград, където става служител в търговска фирма. Поради голямото му желание и със съдействието на секретаря на руското посолство в Цариград – Новиков, Георги Теохаров заминава да учи в Одеса. През 1858 година завършва Херсонската семинария като стипендиант на Славянското благотворително дружество. Пристига в Москва и отбива редовната си военна служба в руската армия вече като руски поданик. По-късно се записва в Юридическия факултет на Московския университет, който завършва през 1864 година. Започва работа при московския губернски прокурор. Работи дълги години като негов помощник и като прокурор към Окръжния съд в град Полтава. През 1866 година пристига за кратко в Пещера и заговаря за борба, за революция, че е дошло времето за политическо освобождение от османско иго, което ще се осъществи с помощта на Русия. Дава инициатива и организира излети в Родопите, където пещерски и брациговски младежи изучават оръжията, обучават се в стрелба.

 В годините на своето обучение в Русия Георги Теохаров оставя трайни следи и в културния живот в зараждащата се нова българска журналистика и литературна критика. Активно сътрудничи на престижното списание на българите в Москва „Братски труд”,  редактирано от Райко Жинзифов.  През 1861-1862 година публикува десетки статии на литературно-исторически теми и в областта на етнографията. В своята задълбочена научноизследователска работа и публикации той осъжда недостойните родоотстъпници от българския език. Най-важната задача за него в новата литература е изискването българската книжнина да носи подчертано национален облик. Името му откриваме и на страниците на вестниците „Балкан” и „Балканска зора” като автор на много статии по различни правни теми, исторически и литературни проблеми.

 През 1877 година започва Руско-турската война. Известният и опитен вече юрист Георги Теохаров е назначен за завеждащ съдебната част в „Гражданското управление на освободените български зами”, ръководено от княз Черкаски. След приключването на войната в България се завръщат проф. Марин Дринов и Нешо Бончев и съвместно с Георги Теохаров правят много за изграждане на новите граждански структури в младата българска държава. Трайни следи оставя Теохаров във формирането на основите на съдебната власт и в образованието на свободна България. В трудното време на изграждането на младото българско княжество той хвърля целия си опит енергия и родолюбие за превръщането на отечеството в модерна европейска държава. Не случайно Симеон Радев го определя като един от първите строители на нова България. Той е първият пещерец станал министър. През периода 1881-1883 година, когато в България има остро политическо противоборство, с чести смени на правителствата, Теохаров е издиган три пъти в три кабинета за министър. Става и член на Държавния съвет, състоящ се от 20 души създаден от княз Александър Батенберг. От юли 1881 до юли 1882 година князът го издига за министър на правосъдието, от юли 1882 до март 1883 година е министър  на просвещението и от март 1883 до юли същата година отново управлява ми на правосъдието. През тези години той дава много законодателни инициативи. Например изграждането на изборните мирови съдилища. През 1886 година заминава за Русия. Умира в град Тифлис на 4 март 1891 година, където е и погребан.

Източник : Георги Шопов-ИМ-Пещера